„Справедливи цени“ във веригите, ама друг път

Държавата ще въведе методика за изчисляване на т.нар. „справедлива стойност“ на определени стоки. Целта е да се следи по-лесно дали цените на основни продукти се отклоняват съществено от икономически обоснованите им равнища. Проектът за методика е публикуван от МС за обществено обсъждане.

Според него понятието „справедлива стойност на дребно“ ще се прилага за определени хранителни и нехранителни стоки, напитки, тютюневи изделия и лекарствени продукти, предлагани от търговци на дребно, които имат оборот за предходната финансова година над 25 000 000 евро. Конкретните стоки ще се определят със заповед на министъра на икономиката и индустрията. Като примерни в методиката са посочени – хляб, брашно, ориз, зрял фасул, свинско, пилешко, кренвирши, прясно и кисело мляко, краве сирене, яйца, слънчогледово олио, домати, краставици, картофи, ябълки и лимони.

„Справедливата стойност“ няма да бъде задължителна продажна цена. Тя ще представлява индикативна референтна стойност, спрямо която ще може да се сравняват реалните цени в магазините. Ако даден продукт се продава значително по-скъпо от изчислената референтна стойност, това ще може да бъде отчетено при наблюдението на пазара. Самите търговци обаче няма да бъдат задължени да продават на тази цена. За нормален диапазон на отклонение от „справедливата стойност“ ще се смята, ако той е в рамките на ±10%. Над този диапазон се предвижда наблюдение.

За изчисляването на справедливата стойност ще се използват два основни компонента – локалната себестойност и европейският ценови паритет. При първия ще се вземат предвид цените на едро в България. Към тях ще се добавят разходите, които са свързани с продажбата на стоката – оперативни разходи, допустими загуби и брак, както и определен целеви оперативен марж за търговеца. Целта на методиката е да отчете както разходите по веригата, така и нормалната печалба на търговеца.

Вторият компонент ще сравнява цените в България с тези в други страни от ЕС. За целта ще се използват държави, подбрани според доходите, географската близост и сходството на икономическите им условия. При сравнението ще се отчитат различията в ДДС и покупателната способност в отделните държави. При сравняването на цените ще се използват само продукти със сходни характеристики, качество и ценови сегмент, като се използва най-ниският ценови сегмент. Ще се работи и със стандартизирани мерни единици, за да не се получават изкривявания заради различните разфасовки.

Методиката въвежда и понятието „котвен продукт“ (Anchor SKU). За всяка продуктова категория търговецът ще определя конкретен артикул, който ще служи като основа за сравнение със справедливата стойност. Той трябва да е от най-ниския ценови сегмент. Наред с това ще се публикува информация за позицията на цената му спрямо справедливата стойност и спрямо медианната цена на останалите сходни продукти. Използването на медианна вместо средна цена има за цел да избегне изкривяване на резултатите от отделни необичайно скъпи продукти.

За националната част на изчисленията ще се използват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, а за международните сравнения – данни на Евростат и специализирани източници за наблюдение на цените на дребно. 

Според мотивите към методиката тя няма да замества свободното ценообразуване – няма да определя максимални или задължителни продажни цени и няма да дава право на държавата да казва на търговците колко да струва даден продукт. На практика държавата ще създаде своеобразен ценови ориентир – изчислена стойност, която да показва каква би била икономически обоснованата цена на дадена стока при определени условия. Тя ще се използва за наблюдение на пазара, за сравнение между търговци и държави и за по-голяма информираност на потребителите.

Методиката задава различен размер на оперативните разходи според вида на стоката: 25% за традиционни пресни продукти – например месо, риба, плодове и зеленчуци; 17,5% за млечни продукти и пакетирани меса; 15,5% за сухи храни и бакалия – олио, захар, брашно, консерви. Към това се добавят нормативно признати фири и брак – до 5% за пресните продукти, до 1,5% за млечните и до 1% за сухите храни.

Сирене

В методиката е даден пример със сирене от категория 2. За него тя приема, че цената му на едро в България е 5,62 евро, средната цена в референтните държави – 9,20 евро, общият марж – 22,8%. Така локалната себестойност излиза 6,91 евро, европейският ценови паритет – 8,50 евро, а крайната „справедлива стойност“ – 7,71 евро. Ако котвеният продукт на дадена верига струва 7,93 евро, а медианната цена на останалите сирена е 13,29 евро, системата ще визуализира тази разлика като „надценка за марка“.

За друго сирене – саламурено, 1 кг, по въпросната методика излиза, че справедливата му стойност е 15.07 евро на килограм, а допустимият диапазон е 13.56 – 16.58 евро на килограм. За кисело мляко 3,6% масленост средната стойност е 1.36 евро, а допустимият диапазон (±10%) от 1,22 евро до 1,50 евро.

Материалът „Справедливи цени“ във веригите, ама друг път е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ