Пътят на България до 2030 -а (ПРОГРАМА на властта)

Модерна европейска държава с ефективни институции, конкурентоспособна икономика и социална справедливост – такава заявка дава управленската програма на правителството до 2030 г. Документът от 208 страници беше одобрен от Министерския съвет на заседанието в сряда в навечерето на първите 100 дни от управлението.

Съдържанието в управленската програма на правителството припокрива в голямата си част предизборната програма на „Прогресивна България“, като в някои от 20-те раздела са разписани и конкретни мерки.

Основната цел на правителството на Румен Радев е да направи преход в модела, основан на евтин труд и преразпределение, към икономика на високата добавена стойност, иновациите и износа.

Заложени са промени в Конституцията, свързани основно със съдебната власт и връщането на правомощията на президента при назначаването на служебни правителство.

Ще бъдат приети редица закони, сред които този за публично-частното партньорство, който да послужи за изграждането на магистрали и инфраструктура, както и за привличането на инвеститори.

Програмата е доста амбициозна и предизвикателството е дали заложените мерки ще бъдат изпълнени до 2030 г.

Началото – демонтаж на олигархичния модел

Първият, от общо 20 раздела, е озаглавен „Демонтаж на олигархичния модел и антиорупционни политики“, с каквато заявка Румен Радев дойде на власт.

Очакванията са платформа СИГМА, която беше пусната в действие, автоматично да следи и анализира разходването на средства по обществени поръчки в реално време.

За пресичането на корупционните финансови потоци ще се внедри подхода „Следвай парите“ (Follow the Money), като за целта ще има тестове за почтеност на служители в рискови държавни структури. Ще се създаде и регистър на компрометирани изпълнители, които няма да се допускат до участие в търгове с държавни пари.

Обществените медии ще бъдат извадени от политически контрол, като им се осигури независимо финансиране, ще се приложи и Европейския акт за свобода на медиите.

Правителството си е поставило задача да извади България от „сивия списък“ за пране на пари, в който попадна през 2021 г. 

Промени в Конституцията

Тъй като сегашната конституционна рамка създава „ограничения пред възможностите за дълбока и последователна реформа в съдебната система и институционалния баланс“ се предлага мащабен обществен и професионален диалог за ключови промени в основния закон. Те са свързани с реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС) чрез въвеждане на ротационен принцип на обновяване на състава. Предложението е да става по сходен модел с този за обновяване на Конституционния съд, с „оглед гарантиране на приемственост и ограничаване на политическото влияние“.

В тази връзка се предлага изборът на членове на ВСС от парламентарната квота да става с мнозинство от 3/5. Това означава със 144 депутатски гласа вместо квалифицираното сега мнозинство от 160.

Такава промяна би направила избора по-лесен, след като няколко парламента не успяха да изберат свои представители и да сменят членовете на ВСС, които са с отдавна изтекъл мандат. Квалифицираното мнозинство беше въведено с измененията в Конституцията през 2015 г. с мотива кандидатите да не могат да бъдат избирани само от управляващото парламентарно мнозинство, а да е необходим по-широк политически консенсус. В момента „Прогресивна България“ има 131 депутати.

Като „революционна“ се определя идеята за промяна в мандатността на членовете на ВСС. Това се прави с цел „гарантиране на плавен преход в управлението на съдебната власт чрез въвеждане на ротационен принцип и ограничаване на възможностите за еднократно овладяване на органа от политически конюнктури“. Посочено е, че това ще е по подобие на Конституционния съд, при който на всеки 3 години има обновяване на една трета от състава му.

Заложено е още да има публични проверки за интегритет на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към него. Ще се ограничават и правомощията на органите с изтекъл мандат.

Предвижда се и възможност за предсрочно освобождаване на съдия от Конституционния съд. В момента няма механизъм за дисциплинарно освобождаване или предсрочно отстраняване при уронване на престижа на институцията.

В областта на електронното правосъдие ще се въведе провеждането на електронно дело с видеоконферентни заседания, дистанционни справки и регулирана употреба на изкуствен интелект за помощни дейности.

Управляващите планират да се върнат правомощията на президента сам да избира служебен премиер, а не от т.нар. „домова книга“ – група от лица на високи длъжности, от които държавният глава може да посочи кой да оглави временно правителството до съставяне на редовно.

Без промяна на основните данъци

Правителството на Румен Радев няма да премахне плоския данък, въпреки дискусията, която върви, и ще запази размерът на ДДС ставката и преките данъци. Ще се стреми и към „трайно намаляване на бюджетния дефицит“, въпреки че за тази година той е рекордните 5.7% и ще остане над 3% и през следващите две години.

За увеличаване на приходите в бюджета ще се разчита на дигитален митнически контрол. За целта ще бъде изграден Единен рентгенов дистанционен център за мониторинг с изкуствен интелект на граничните пунктове. По време на мандата на кабинета „Радев“ трябва да е изграден новия ГКПП „Калотина Градина 2“ и разширен ГКПП „Капитан Андреево“.

Правителството си поставя за цел също присъединяване на България към т.нар. „Клуб на богатите“ – Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Икономика и инвестиции

По отношение на икономическата политика се обещава икономика основана на знанието, а не на евтиния труд. Залага се на високи технологии, внедряване на иновации, повишаване на киберсигурността и изграждане на цифрова държава. 

Сред по-общите идеи е въвеждането на пакет „Данъчни стимули за иновации“, чрез който да се въведе patent box режим (по-ниска ставка при ползване на собствени разработки), данъчни кредити за R&D и облекчения за дялови опции за служители.

Дадени са срокове са реализацията на проекти, сред които:

• фабрика за изкуствен интелект (AI Factory BRAIN++) в „София Тех Парк“, a впоследствие разширяване на модела в регионални технологични паркове (Пловдив, Варна, Русе, Бургас)
• инкубатор в сферата на космическите технологии към Европейската космическа агенция (където България предстои да стане асоцииран член)
• лаборатория (sandbox) за изкуствен интелект
• компетентен орган за сигурни сателитни комуникации и наблюдение на Земята към Galileo
• aкселератор към „София Тех Парк“ по програмата NATO DIANA, осигуряващ интегриране на България в мрежата на НАТО за развитие на дълбоки технологии
• Национален фонд за дълбоки технологии (Deep Tech fund of funds)
• One-Stop-Shop за стратегически инвестиции, осигуряващ регистрация на бизнес и първо разрешително до 5 работни дни

По отношение на електронните услуги също са заложени мащабни развития, като внедряване и развитие на Европейски портфейл за цифрова самоличност (EDIP) и единно мобилно приложение за достъп до цифрови публични услуги.

Материалът Пътят на България до 2030 -а (ПРОГРАМА на властта) е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ