Метанол в дамаджаната: Мръсният бизнес с опасната „домашна ракия“ (ЧАСТ 1)

„Домашна ракия“ е най-често експлоатираната реклама на сивия алкохолен пазар. Звучи примамливо, но за съжаление много често означава просто концентрат без етикет, без стандартен градус, без документ и без производител, който да отговаря за последствията от нейната консумация.

А законът е ясен. Ракията е „домашна“ само ако е от собствен плод, сварена в регистриран казан, до 30 литра годишно и за семейната трапеза. Грозде от уличната сергия или от вносна суровина с търговийка през познат или в интернет – това вече е бизнес, при това в сивия сектор.

Който не дребна работа – според данните в България годишно се изпиват около 70 млн. литра чист алкохол под различни форми. Същевременно официално отчетеният и обложен с данъци алкохол в страната е около 52 млн. литра.

Разликата от 18 млн. литра чист алкохол, ако я превърнем в 40-градусова ракия, се равнява на около 45 млн. литра. При акцизна ставка от 562,44 евро на хектолитър чист алкохол, това прави 101 млн. евро потенциална загуба на приходи за държавата. В тази сметка дори не влизат ДДС, други данъци и осигуровки, които бизнесът плаща, когато работи на светло.

У нас към днешна дата официално регистрираните селски казани за варене на ракия са 1470. Внесеният акциз по намалена ставка от всички тях годишно обаче не надхвърля 0,5 млн. евро. С оглед на разрешения му капацитет един такъв регистриран селски казан може да извари около 200 литра ракия на ден.

Така 1470 селски казанджийници могат да изварят 294 хиляди литра на ден. Акцизът за 1 литър такава домашна 40-градусова ракия по намалена ставка е 1,12 евро. В крайна сметка, ако се доверяваме на акцизните декларации на тези обекти, излиза, че всички 1470 селски казанджийници работят не повече от 2 дни в годината?!

А реално в периода септември – декември (над 100 дни) повечето от тях са толкова натоварени, че пълненето на дамаджаните с „домашна ракия“ се прави по списък със запазване на ред.

Целият този наглед традиционен и общоприет „бизнес“ по производството на незаконен алкохол има и мрачна страна, която струва животи – т.нар. „домашна ракия“ се произвежда при съмнителни санитарно-битови и хигиенни условия, без спазване на правила за безопасност и технология на производство, без лабораторни анализи и контрол на качеството, които са предпоставка за смъртоносни интоксикации.

Често използваните съоръжения за дестилация не отговарят на никакви норми за безопасност и технически спецификации – на практика са бомби със закъснител, които във всеки един момент могат да предизвикат взрив или пожар, което да коства човешки живот.

Произведените ракии след безконтролна ферментация може да съдържат метанол и са богати на токсични вещества с изключително негативно въздействие върху човешкия организъм – например висшите алкохоли са многократно по-токсични от метиловия алкохол, за разлика от него тяхното поглъщане води до бързо натравяне.

Симптомите на отравяне могат да се появят часове по-късно – понякога от 12 до 24 часа след като сте пили. Дори и да не доведе до непосредствени неприятни симптоми, некачественият алкохол е вреден, а негативните последствия върху човешките органи и нервната система са необратими.

Така сметката накрая я плащаме в болницата… Ето и конкретни данни – през 2025 г. 8738 от 11 249 регистрирани остри отравяния с психоактивни вещества, са от алкохол.

Описаната верига от събития и участници започва около градове и села във винарските райони на България, където традиционно и сезонно никнат сергии, на които се продава грозде и плодове, изрично рекламирани като „за вино“ и „за ракия“. На пръв поглед това е напълно законна продажба на земеделска продукция. Въпросът е какво следва и какво всъщност носи този бизнес?

Когато човек без собствено лозе или овощна градина купи грозде или плодове, за да произведе вино или ракия, той вече не е в хипотезата на класическото домашно производство от собствена суровина.

Виното и ракията са акцизни стоки. Европейското законодателство (Директива 92/83) допуска изключения от режима на производство само от лицензирани производители. Те важат при строго определени условия: регистрация на дестилационното съоръжение, лимит на количествата за лично потребление, суровина само от плодове, притежавани, отглеждани и доставяни от самото лице, т.е. от собствения му двор, лозе или друга земя, върху която има права.

Основният въпрос тук е може ли законната на пръв поглед продажба на земеделска продукция да е първата стъпка от верига за производство и разпространение на акцизен алкохол извън контролираната безопасна система?

Интересен е и произходът на суровината. Гроздето на такива сергии може да не е произведено от продавача, а да идва от прекупвачи или дори от друга държава, например Румъния, Гърция или Македония. Тогава получената ракия да се нарича „домашна“ в смисъла на режим за лично производство от собствена суровина, става още по-безпредметно.

Цялата верига, която трябва да се проследи е производител/доставчик → временна сергия „грозде за ракия“ → купувач без собствена суровина → вино/ферментирала суровина → дестилация → „домашна ракия“ → евентуална продажба.

Какво съдържат продаваните от бабата бутилки и дали след една чашка няма да се озовем в токсикологията?

Особен акцент е практиката „домашната“ ракия после да се продава директно, чрез познати, в социалните мрежи, в заведения или по други канали. Така се стига до същинския проблем: дали зад привидно безобидната сергия за грозде не стои цяла нерегламентирана верига за производство и разпространение на акцизен алкохол, представян пред потребителя като „домашен“.

Разследването на 24-chasa.eu ще покаже къде свършва законната продажба на земеделска продукция и започва незаконната верига, както и защо контролът върху сектора е важен за всички нас като потребители

Материалът Метанол в дамаджаната: Мръсният бизнес с опасната „домашна ракия“ (ЧАСТ 1) е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ