Ключова прокуратура – с краката нагоре!

Тече пълно прекрояване на ключовата Софийска градска прокуратура, която наблюдава разследванията по всички знакови дела. Това се случва след пенсионирането на доскорошната градска прокурорка Илиана Кирилова и поставянето на Емилия Русинова за временен шеф на СГП. Тя, изглежда, има намерение да се задържи, защото днес получи петима нови заместници, запазвайки трима от тези на Русинова. Прави впечатление, че Русинова гласува доверие на магистрати, чиито имена са свързани със случаи като „Нотариуса“ и „Осемте джуджета“.

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет днес прие оставката на Иво Илиев като зам. градски прокурор и го преназначи за редови обвинител. По предложение на Русинова редови прокурори стават и Чавдар Пастованов, Христо Кръстев и Ивайло Петров, които бяха заместници на Кирилова. Кръстев предстои да бъде командирован във върховната прокуратура.

Зам.-градски прокурори стават Ангел Кънев и Мариана Тодорова от Софийската градска прокуратура, Георги Мойсев и Светлана Божкова-Тепова от Софийската районна прокуратура, както и Дойчо Тарев от Окръжната прокуратура – Плевен. В случая с назначаването на началнически позиции на хора от други прокуратури на практика се заобикаля конкурсното начало за издигане в съдебната власт. Защото и да бъдат махнати от ръководните си позиции, прокурорите от районно ниво и от Плевен, ще останат в градската прокуратура.

Местата като зам. градски прокурори запазиха Десислава Петрова, Марина Ненкова и Деян Захариев.

Така общият брой на заместниците на и.ф. градски прокурор Емилия Русинова стават осем.

Със заповед от 28 май Русинова е преразпределила и редовите прокурори от градската прокуратура. Като магистрати обясниха пред „Сега“, че така масово се сменят и наблюдаващите прокурори по делата.

Ангел Кънев е наблюдаващ прокурор по куп знакови дела, като тези срещу Васил Божков, алкохолния бос Миню Стайков и срещу бившия премиер и съпредседател на ПП Кирил Петков. Кънев беше зам.-шеф на Специализираната прокуратура, а след закриването ѝ беше назначен за редови прокурор в СГП.

Георги Мойсев също беше обвинител в Специализираната прокуратура, част от екипа прокурори в СП, работили по казуса „Осемте джуджета“. Дойчо Тарев се е занимавал с казус около мрежата на Нотариуса, но е прекратил безславно делото, междувременно искайки специални разузнавателни средства срещу съдия в рамките на разследването. Същият прокурор навремето подаде сигнал до Сотир Цацаров срещу съдия Мирослава Тодорова, станал повод за преследването ѝ. По-късно Тодорова осъди България в Страсбург.

Самата Русинова се появи в разследване на Антикорупционния фонд от март 2024 г., където в разпит на таен свидетел се споменават нейни посещения в прословутия ресторант на Петьо Петров – Еврото. Бившата съпруга на Петров Любена Павлова също говореше за това.

ДОПУСНАТО

Конституционният съд ще се занимае с казуса около прекратената процедура за избор на главен прокурор, в която единствен кандидат беше и.ф. шеф на държавното обвинение Борислав Сарафов. Определението по конституционното дело, инициирано от самия Сарафов през Върховния административен съд, е прието с 9 на 3 гласа.

През януари влязоха в сила законови промени, с които беше регламентирано, че Висш съдебен съвет с изтекъл мандат (какъвто е случаят) не може да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Освен това в закона беше разписано, че недовършените процедури се прекратяват. Така Сарафов не се яви, за да бъде изслушан в конкурса, защото промените вече бяха приети, а дни по по-късно те влязоха в сила и процедурата беше прекратена.

Той обаче оспори прекратяването пред Върховния административен съд, който пък сезира Конституционния съд с аргумента, че законовата разпоредба, прекратяваща процедурата, нарушава основния закон, защото е намеса от страна на Народното събрание в кръга от конституционно уредените правомощия на Висшия съдебен съвет. Това е и становището на Висшия съдебен съвет.

Делото се падна при докладчик Орлин Колев, лансиран от ГЕРБ за конституционен съдия. Много юристи настояха той да се откаже от делото, защото вече не веднъж се е изказвал, че въпросните законови промени нарушават Конституцията. Това, разбира се, не се случи. Сега КС допуска делото до разглеждане.

На особено мнение са съдиите Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Атанас Семов, според които искането на ВАС е недопустимо. Те смятат, че не е налице едно от изискванията за допустимост, когато конституционното дело се инициира от съд – правен въпрос, чийто отговор е от значение при постановяване на съдебното решение. В случай със Сарафов има законов текст, който регламентира прекратяването на процедурата и това е волята на Народното събрание. Произнасянето на КС няма да послужи за решаване на поставения пред него правен спор, а решава самия спор, без да остави каквато и да е възможност за преценка от ВАС.

„По този начин образуваното пред сезиращия съд съдебно производство по своята същност се явява fictio litis (фиктивен спор) – образувано без действителен правен спор с единствената цел да бъде сезиран Конституционният съд и така да бъде оспорен настъпилият по силата на самия закон правен ефект (прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор)“, пишат тримата в особеното си мнение. ВАС на практика е само пощенска кутия на Сарафов за индивидуална конституционна жалба, каквато българската Конституция поне засега не допуска, става ясно още от становището им.

Материалът Ключова прокуратура – с краката нагоре! е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ