Ха, така! Банки, застрахователи, телекоми и хранителните вериги цакат 33% свръхпечалба

Правителството прие 33% свръхпечалбата за банки, застрахователни дружества, търговия с храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. 30% от данъка ще може да бъде преотстъпват за конкретни цели – напр. инвестиции или формиране на резерви.

Решението е взето на заседанието на Министерския съвет в сряда. Освен него министрите са одобрили и останалите промени в данъчните закони. 

Работодателите ще могат да осигуряват на работниците и служителите си до 200 евро месечно ваучери за храна. Досега максималната стойност на ваучерите за 1 човек беше 102,26 евро. Ваучери над тази сума ще се облагат със 7%. 

Поетапно увеличение на прага за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност – до 60 000 евро през 2027 г., 70 000 евро през 2028 г. и 75 000 евро през 2029 г., предвиждат част от промените в закона. Измененията са обосновани от инфлационните процеси, нивата на икономически растеж и текущата икономическа реалност. Чрез въвеждането на ясен тригодишен график за нарастване на прага се осигурява предвидимост за бизнеса и възможност за дългосрочно планиране на дейността. Запазва се възможността малките предприятия, чийто оборот не надвишава прага, и занапред да имат възможност да упражняват правото си да прилагат общия режим за ДДС.

Сегашният праг, въведен на 1 април 2025 г., беше намален с цел облекчаване на бизнеса, но предвид кумулативната инфлация и нарастването на оборотите на малките и средни предприятия, той бързо изчерпи своя позитивен ефект, пише в мотивите на правителството. Съгласно общото европейско законодателство, всяка държава сама определя своя праг за регистрация по ДДС спрямо специфичните особености на икономиката и оценен ефект върху административната тежест, разходите на икономическите оператори и приходната администрация, бюджетните приходи и др.

Новият праг дава възможност на приходната администрация да насочи повече ресурси за предотвратяване и борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, както и за подобряване на качеството на услугите за данъкоплатци и ефективността на събирането на ДДС от големите стопански субекти.

Други основни промени в проекта са свързани с въвеждането на задължително електронно фактуриране и отчитане в реално време за местни доставки от 2028 година. В хода на обществените консултации първоначалният централизиран модел бе заменен с децентрализиран модел на оперативна съвместимост. Промяната е във връзка с уеднаквяване на изискванията с европейската рамка ViDA („ДДС в цифровата ера“), съгласно които от 1 юли 2030 г. държавите членки трябва да въвеждат в националната законодателство задължително електронно фактуриране за трансгранични доставки. Установяват се и правила за задължително издаване на структурирани електронни фактури за местни доставки и авансови плащания между фирми, организации и държавни органи, установени в страната.

Въвежда се задължителна регистрация по ЗДДС преди първата доставка за данъчно задължени лица, извършващи продажби на нови сгради и урегулирани поземлени имоти (УПИ). Целта на тази промяна е елиминиране на сивия сектор при бързи разпоредителни сделки със земя и сгради, извършвани в кратък период непосредствено преди регистрацията на лицата по общия ред. Мерките са насочени изцяло към ефективна борба с данъчните измами и ограничаване на възможностите за укриване на ДДС при прехвърляне на недвижими имоти, включително – нови сгради, части от тях, прилежащи терени и урегулирани поземлени имоти.

С други промени в Закона за корпоративното подоходно облагане се въвежда ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект или за високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура, с което дружествата могат да приложат двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма за посочените активи, но не повече от 100%.

От 700 лева на 1000 евро се вдига стойностният праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. Двойно – от 5 на 10 години, се увеличава срокът, в който данъчните загуби могат да се погасяват, като се въвежда ограничение до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат. Актуализира се и режимът на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване с оглед по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, предоставено чрез предприятието.

Урежда се също редът за деклариране на корпоративния данък за последния данъчен период в случаите на преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличен търговец, уточнява се изрично срокът за деклариране на корпоративния данък за последния данъчен период в случаите, когато датата на преобразуването е преди изтичането на срока за подаване на годишната данъчна декларация за предходната година и същата не е подадена. Предлагат се мерки, свързани с уточняване на лицата, задължени да декларират и внасят данък при източника за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове и за доходи на чуждестранни лица, данък върху разходите и алтернативен данък в случаите на преобразуване на дружества, както и на срока за това.

Актуализирани са санкциите в административно-наказателните разпоредби на закона, така че да отговарят на настъпилите социално икономически промени през последните години.

С промени в Закона за счетоводството пък се намалява административната тежест за бизнеса. Предвижда се само предприятия, които имат едновременно нетни приходи от продажби от 450 млн. евро и средна численост на персонала 1 000 души за отчетния период да са задължени за изготвят отчети за устойчивостта. В момента отчети за устойчивостта задължително изготвят предприятия, които са с нетни приходи от продажби над 50 млн. евро и 500 души персонал. У нас това са около 650 големи предприятия. С вдигането на прага ще останат около 40. И през 2026 г. предприятията, които не покриват заложените по-високи критерии, няма да подават отчети за устойчивостта. Основната цел е да се намали административната тежест за бизнеса и да се приведе националното законодателство в съответствие с европейското.

С промените се коригира дефиницията за „нетни приходи от продажби“ за предприятията от трети държави във връзка с отчитането на устойчивостта. Въвежда се законово определение за „средна численост на персонала за отчетния период“ за счетоводни цели. Удължава се срокът за приемането на Национален счетоводен стандарт за счетоводно отчитане на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Актуализирани са и са посочени в евро всички стойности, установени в закона. С цел запазване на превантивната и наказателна функция, със законопроекта се актуализират стойностите на глобите и имуществените санкции.

Материалът Ха, така! Банки, застрахователи, телекоми и хранителните вериги цакат 33% свръхпечалба е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ