ЦОРХВ докладва: Заразени храни на пазара, не купувайте!

България е подала 23 нотификации през септември в рамките на Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи и значителна част от тях са за несъответствия при храни с произход от Турция. Сред най-честите нарушения са превишени нива на активни вещества от групата на пестицидите в пресни зеленчуци – основно в пипер и домати. Установени са многократни случаи на спиротетрамат, както и на други активни вещества като форметанат, ацетамиприд, сулфоксафлор, бифеназат и фостиазат, които не съответстват на допустимите норми. Данните показват сериозен и системен риск, особено при пресни продукти за директна консумация.

Това се казва в анализ, публикуван от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ). Центърът няма регулаторни или контролни правомощия, а дейността му по оценка на риска се основава на принципите на независимост, научна обективност и прозрачност в съответствие със Закона за ЦОРХВ. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е органът, който е отговорен за официалния контрол и регулацията на безопасността на храните и фуражите.

Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) е основен механизъм на Европейския съюз за защита на общественото здраве чрез навременен обмен на информация при установяване на рискове, свързани с храни, фуражи и материали, предназначени за контакт с храни.

Освен остатъци от пестициди са регистрирани и микотоксини – основно афлатоксини и охратоксин А, в сушени смокини, печен шамфъстък и лешници от Турция, Азербайджан и Грузия.

Част от случаите включват сериозно надвишаване на допустимите нива, което създава потенциален риск за здравето на потребителите. Нотификации са подадени и за повишено съдържание на олово в какао на прах от Беларус, за наличие на Listeria monocytogenes в бекон от Испания, както и за предлагане на хранителни добавки с неразрешени съставки чрез български уебсайт. Установена е и по-висока честота на несъответствия при храни, произхождащи от Турция, Нидерландия, Китай, Индия, Полша и Франция.

През септември т.г. са регистрирани и 7 нотификации, при които България е посочена като страна на произход или е свързана с несъответствия, засягащи безопасността на билки, подправки, млечни и месни продукти, ядки и семена, готови храни, чай и кафе. Общо за ЕС през септември има

434 нотификации, 406 са сигналите за опасни храни, 16 – за проблемни фуражи и 12 – за материали, предназначени за контакт с храни, които не отговарят на европейските изисквания за безопасност. Най-много са сигналите за плодове и зеленчуци, следват за ядки и семена, птиче месо и продукти от него. Заразените храни идват основно от Полша, Испания, Италия, Тайланд и Румъния, което показва концентрация на рискове в определени региони. Най-често става дума за замърсявания с патогените Salmonella spp., Listeria monocytogenes и E. Coli. Засегнати са месни продукти, включително птиче, свинско и говеждо месо, както и риба и морски дарове. Освен това са установени замърсявания и в млечни изделия, подправки, сушени храни.

Голяма част от уведомленията през месец септември се отнасят за химичните замърсители в храните, обикновено афлатоксини, откривани основно във фъстъци, шамфъстъци, лешници и бадеми и най-често пестигаци от страни извън ЕС. Значителен брой са сигналите за охратоксин А, установяван главно в сушени плодове като смокини, стафиди и черници. Докладвани са и случаи на замърсяване с тежки метали – олово, кадмий и живак в риба, подправки, какао и зърнени храни. Анализът показва, че най-голям брой сигнали за остатъци от пестициди са за продукти от Турция, Индия, Египет, Китай, Южна Африка, Перу, Кения и Украйна.

Земеделските производители от държавите в ЕС са длъжни да използват при растителна защита само определени кръга пестициди. Всяка година се публикува списък с одобрените препарати. Тъй като някои излизат от употреба, а други се добавят, след като минат стриктна процедура на изследване. Държавите извън ЕС не са длъжни да се съобразяват с този списък, обаче техни растителни продукти имат право да се продават на територията на Съюза.

През септември има и 12 сигнала за опасни изделия, свързани с храни. В 3 от случаите става дума за съдове и прибори, внесени от Китай, при които са установени превишени нива на олово, кадмий, алуминий, формалдехид и меламин. Това подчертава системни изнасяния изделия. Следват Индия и Хонконг с по две нотификации, свързани с химични рискове и използване на неразрешени материали.

Материалът ЦОРХВ докладва: Заразени храни на пазара, не купувайте! е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ