Адвокати атакуват електронните фишове в съда

Шофьорите, които са извършили маловажни нарушения, вече могат и да се разминат с глоба, а само предупреждение от Пътна полиция – КАТ. Това следва от решение на Конституционния съд, който единодушно “задраска” текст от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), изключващ каквото и да е пътно нарушение да бъде считано за маловажно.

През 2020 г. бяха приети, а на следващата 2021 г. влязоха в сила важни промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Едното от тях даваше възможност да не се налага административно наказание, а само предупреждение, когато нарушението представлява маловажен случай, а второто – да се сключи споразумение между нарушителя и наказващия орган. Разбира се, в ЗАНН бе записано, че от кръга на маловажните нарушения, се изключват всички нарушения, извършени от пияни и дрогирани шофьори. Едновременно с това бе приет и член 189з на ЗДвП, който изобщо изключва нарушенията по пътищата да се считат за маловажни, или да има споразумения по смисъла на ЗАНН. С други думи – каквото и нарушение да направи българският шофьор, все е немаловажно.

Забраната в чл. 189з от ЗДвП да се прилага ЗАНН бе атакувана в Конституционния съд, но само в частта за маловажност (а не за споразумение) от районния съдия от Пловдив Георги Гетов. Магистратът гледа дело, заведено от шофьор, който е бил глобен от КАТ с 200 лева и лишен 6 месеца от книжка за това, че с три дни е пресрочил датата, на която изтича транзитния номер на автомобила му. Според съдията съвсем очевидно е, че нарушението на шофьора отговаря на определението за маловажност в ЗАНН, че при маловажното нарушение липсват или са незначителни вредните последици и то представлява по-ниска степен на обществена опасност.

“Правилната индивидуализация на административно наказателната отговорност изисква съблюдаване на принципите на справедливост и хуманност. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде, самоцел на държавата – то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение”, подчертават конституционните съдии в решението си. И допълват, че наказание, което не е съобразено с индивидуалната степен на обществената опасност на деянието и на дееца, не би следвало да бъде налагано в правна система, основана на принципите в правовата държава.

Адвокати коментираха пред “Труд news”, че засега от решението на Конституционния съд не може да се очаква лавина от дела срещу глоби на КАТ по причина, че са маловажни. Възможно е обаче да има успешни съдебни “пробиви” при обжалване на електронни фишове за превишена скорост. Откакто полицията има мобилни камери, хората се възмущават, че униформените ги слагат не на опасни участъци, където стават много катастрофи, (примерно в 36-те отсечки, които набеляза за ремонти АПИ), а на места “хранилки”, защото целта им е да имат повече снимани нарушители, а не по-малко загинали хора. Ако някой бъде глобен по снимка от камера за неголямо превишение на скоростта – най-много от 10 до 20 км/ч над резрешение, ако няма други подобни нарушения и на този пътен участък, който е посочен във фиша, поне от 10 години не е ставала тежка катастрофа, човекът и неговият адвокат спокойно могат да водят дело за маловажност и електронният фиш да бъде отменен от съда.

Косвено решението на КС има и друг ефект – то пресича в зародиш опитите на властта да въведе т. нар Катаджия 3 в 1. През 2020 г. този проект на МВР, който се движеше паралелно с промените в ЗАНН, бе разбит на пух и прах като откровено корупционен. Той предвиждаше полицаят на пътя освен да спре шофьора и да установи неговото нарушение с акт, както е в момента, да продължи процедурата като му издаде фиш с наказателно постановление, в който му определя глобата и му реже точките, че даже и да му даде постустройство да си плати с карта и с отстъпка. Първо нарушителят да плати, пък ако иска да обжалва – да ходи по съдилищата, МВР е ларж – ще му върне парите. Тези дни, когато управляващите се готвят да възродят катаджията – прокурор, съдия и палач на пътя, трябва добре да си помисли как при едноинстанционно налагане на глоба той ще може да определи дали едно нарушение е маловажно.

Ако остане сегашната система, когато въз основа на акт на полицая на пътя началникът на КАТ по местоотчет на нарушителя издава наказателното постановление, офицерът, а не фатмакът ще може да прецени дали нарушението е маловажно и да приключи административно наказателното производство само с предупреждение.