Да отгледаш чудовище: Д-р Цветеслава Гълъбова за кошмара „Петрохан” (ИНТЕРВЮ)

Д-р Цветеслава Гълъбова е сред водещите психиатри в страната. Завършила е медицина, а след това Университета за национално и световно стопанство в София. През 1994 г. започва работа в  държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски” като ординатор. След време става началник на отделението за мъже с остри психози, после е директор на прочутото лечебно заведение в Курило.

Д-р Гълъбова е и съдебен експерт по психиатрия. Репортер на „Уикенд” потърси компетентното й мнение по повод шумотевицата около комплексната посмъртна експертиза на Ивайло Калушев, изготвена от четирима вещи лица – Росен Йорданов, психолог, Любка Христова-Минчева, психолог, доц. д-р Владимир Велинов, съдебен психиатър и проф. Иван Желев, теолог.

Според тях Калушев е бил централната фигура в затворената общност и е упражнявал силен контрол над членовете й. Изводите на специалистите не се харесаха на близките и роднините на загиналите в хижа „Петрохан” и Околчица, които скочиха срещу медицинските заключения и ги оспорват.

– Д-р Гълъбова, много неща се казаха и изписаха по темата „Петрохан”, въпреки това сензационните разкрития продължават. Секта, педофилия, фалшив лама, объркани родители на жертвите… Какво казва психиатрията за такава картина от емоции?

– Това е една много отвратителна история, трагична за загиналите и техните семейства, за децата, които са пострадали. Всички ще носят белезите се от случилото се през целия си живот. Тази история е и многоаспектна. Явно има и икономически интереси, и несвършена работа от държавни институции. И „свършена” работа има, но под формата на чадър. Оказа се, че доста хора са знаели и са покровителствали тази организация.

Дали са били наясно какво точно се случва там или не, е друг въпрос. Институциите тепърва ще работят за сглобяване на пъзела, който е в изключително тъмни краски. За мен лично, може би водена от професионална деформация, може би от това, че съм майка и баба, най-отвратителното в случая е педофилията. Категорично не мога да приема и няма да приема, че това е състояние, към което трябва да проявяваме състрадание към насилниците.

– Извинете, състрадание към педофилите има и в световен мащаб, извращения също. Може би България не прави изключение!

– Горчивата истина е, че човешката психика не е нещо красиво. Тя има много тъмни ъгълчета, безброй демони. По отношение на психиката човеците не са най-съвършеното творение на Бог. По отношение на физиологията и биологията сме добри творения. В психиката ни има доста скрити места. Когато ние пуснем демоните навън, се случва това, което се е случило на хижа „Петрохан”, а после и на Околчица. Една ваша колежка от водещо частно радио, понастоящем член на СЕМ, в ефир изрази състрадание към педофилите.

Те били страдали. Ще й опонирам – не, не е така. Страдат техните жертви. В повечето случаи, както и в „Петрохан”, педофилите са с висок интелект. Те знаят, че това, което правят е незаконно, абсолютно неморално, неприемливо, въпреки това го правят. Значи имат проблем със задръжните процеси. Те имат съзнание, че педофилията е проблем, но не правят нищо, за да се лекуват. Такива хора се отдават на нагона си със съзнанието, че увреждат трайно и непоправимо едни деца.

– Според вас как са стояли нещата при ламата Ивайло Калушев? Имал ли е някакви проблеми? Все пак е успял да организира приятели, които са се занимавали с редица дейности – изследвали са пещери, опазвали са природната среда, получавали са духовни познания и т.н. Тоест, това не е еднозначна личност…

– Ясно е, че Калушев психически проблем в смисъла на психиатрията – като психическо заболяване, т.е. психоза, не е имал. Той е разбирал всичко, което върши. Бил е с ясно съзнание за последствията. Проблемът при него е морален, просто не му е пукало.

На първо място са били неговите желания. Така е при всеки човек с психопатни черти в характера. Психопатът иска да задоволи себе си, собствените си удоволствени преживявания, като за целта е способен да премине през трупове – в прекия и преносния смисъл на думата.

– Тоест, Калушев не е психично болен…

– Не. Той не е психически болен човек с шизофрения или друга психоза, за да не разбира постъпките си, за да не може да се ръководи. На пресконференцията, която беше широко отразена в медиите, се хвърлиха много камъни по Росен Йорданов, а не трябваше. Ще уточня, че нямам никакви лични симпатии към Росен Йорданов.

Напротив, с него сме се карали доста пъти на политически теми в телевизионните студия.  Погледнато професионално, ще кажа, че той обясни по един много разбирам начин механизма, по който са се случили нещата. Обясни съвсем човешки в каква среда е израсъл Ивайло Калушев, при какви обстоятелства. На всички стана ясно защо неговото личностно развитие е протекло по този начин.

– Вие не оспорвате заключенията на експертите и компетентността им…

– О, не, напротив! В състава не експертизата е включен и един наистина брилянтен български психиатър – доц. Владо Велинов, който е доайен на съдебната психиатрия в България.

В неговия професионализъм, почтеност и етика аз нямам абсолютно никакви съмнения. Познавам го лично, работили сме заедно по експертизи. Той е професионалист на наистина световно ниво и дълбоко морален човек, на който няма как да се влияе. Да се подставят под съмнения заключенията на експертизата, защото Росен Йорданов бил от ГЕРБ, пък доц. Велинов някога бил агент на ДС, просто не звучи сериозно.

Аз съм убедена, че хората са разбрали какво казва експертизата, как го казва и колко добре обяснява механизмите на това изключително тежко престъпление. То не се е случило просто на „Петрохан” и на Околчица, то има дълга предистория, която се корени в детството на Калушев и на участниците в тази секта или както те са се самолегендирали, природоопазваща организация.

– Може ли да се говори за родова аномалия, при условие, че излязоха страни факти за връзка между Ивайло и баща му. Намерени са снимки с голи момчета, на които са и двамата. Въобще, подобни отношения минават ли за нормални?!

– Как ще са нормални?! Не е нормално и да дадеш 10-годишното си дете на мъже, които да го отглеждат на 10 000 километра от България. Ненормалното много по-често е израз на психопатия отколкото на психична болест. У нас се смята, че щом нещо е ненормално, значи е болест. Не е така.

Това е едно девиантно поведение, което се оформя в семейната среда. Когато семейството е девиантно, т.е. с тежки отклонения във взаимоотношенията между родителите, между родителите и децата, или пък към членовете на разширеното семейство, тогава шанса за растящото дете да израсне като хармонична, здрава личност е повече от минимален.

Направо би било чудо, ако израсне нормален човек. Почти сигурно е, че ще има сериозни проблеми. Когато човек с висок интелект, успява да „облече” своите девианти представи за света в една обществено приемлива форма – пазене на природата, пещернячество и т.н., проектът му става социално приемлив.

Истината е, че под фасадата на съответния проект ври и кипи от отвратителни помисли и деяния. Това, което разказаха експертите, те са направили едно изключително сериозно и задълбочено изследване на живота на Ивайло Калушев, показва че именно патологията в семейството е основата, върху която е израсло това „криво дърво”.

– Разбираема ли е реакцията на близките на загиналите?

– И тя е разбираема. Тези хора, ако трябва да се изправят пред себе си, ще трябва да кажат, че са пълен провал като родители. И това няма никакво значение към факта, че майката на Ивайло била блестящ музикант педагог, доведеният му баща бил блестящ художник. Ако признаят родителския си провал, чувството за вина, ще е смазващо, ще ги убие буквално. Поради тази причина избират да вървят в другата посока, да агресират.

Пред тези родители има два пътя – единият е този, който виждаме, другият път е да кажат: „Ние сме причината това да се случи. Не се справихме, виновни сме, отгледахме чудовище!”. Това го казвам като майка и баба. Дъщерите ми вече са много големи, но гледам внуци. Не мога да си представя как ще отидат на 10 000 километра, за да го отглеждат някакви чужди хора. Момчетата имат нужда от своите бащи, а не от мъж, който ще ги кара да се епилират.

– Може би родителите са очаквали децата им да получат духовни познания, свръхчовешки умения, да научат скрити тайни, да станат лами…

– Ами извинете, но това не е нормално. Какво значи да станеш лама и да получиш духовни познания?! На 10, 12 или 15 години – вместо да са на училище, да ги пращат с възрастни мъже по хижи. Пълно е с езотерична литература. Може да си купиш книга, да потърсиш в интернет.

Човек може да се самообразова, не е нужно да ходи на хиляди километри от семейството. Защо някой не попита родителите, какво наложи да изпратят децата си там. Ами това е наистина безобразие! Нека каже госпожа Ралица, не помня фамилията й… Дали е мислила за детето си, за това дали си е измило зъбите, какви книжки е прочело, как е преминало ученето, какво са си говорили с този мъж.

Друга госпожа каза, че изпратила сина си при Калушев, защото пушил марихуана. Когато има такава зависимост, подкрепата на семейната среда е в основата на лечението. Тя маха детето, маха проблема и край! –  решава въпроса. Съвсем отделен вектор са парите, които са получавали тези хора, как хижата става частна собственост, после преминава в ръцете на пиродопазители и т.н.

Хората в институциите явно са си затваряли очите, защото нямат морал или имат влечения като тези на калушевите момчета. Себеподобните се подкрепят взаимно. Говоря хипотетично. Досиетата „Епстайн” ни показаха моралното разложение в световните елити. Ако се върнем хиляди години назад, ще се сетим как е загинала Римската империя.

Един от компонентите на цивилизационното израстване е преодоляването на негативните, биологични проявления, които имаме. Този процес е познат като изграждане на самоконтрол. Примерно, иска ми се да шибна шамар на един глупак, но не го правя  не че не си го е заслужил, но се възпирам, защото зная, че не е редно. Примерът ми е абсолютно профански, но го казвам, за да бъда правилно разбрана.

Интервю на Дани Златанчева, в. „Уикенд”, заглавието е на редакцията

Материалът Да отгледаш чудовище: Д-р Цветеслава Гълъбова за кошмара „Петрохан” (ИНТЕРВЮ) е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ