Кабинетът решава посоката на България за години напред с 3 знакови събития

Октомври ще е „президентският“ месец, през ноември трябва да тръгне новият Висш съдебен съвет, който ще излъчи главен прокурор, а през декември – обещаните от управляващите големи реформи в бюджет 2027. Октомври – под знака на битката за “Дондуков” 2. Нов президент в началото на ноември, а малко по-късно и нов Висш съдебен съвет. А през декември – приемането на бюджета за догодина с големите реформи, които правителството на Румен Радев се зарече да направи.

Три важни промени на политическата сцена, които ще предопределят развитието на страната за години напред. Именно под техния знак ще тръгне новият политически сезон. Той ще стартира официално тази сряда, когато депутатите се събират след края на лятната си ваканция. Те я съкратиха първо със седмица, а след това и с още един ден – в 14 часа във вторник почивката им приключва извънредно ден по-рано.

Заседанието на Народното събрание бе свикано от председателката Михаела Доцова заради промените в Закона за държавния служител – последните по Плана за възстановяване и устойчивост, условие за транша. Ще гледат и два проекта за промени в Закона за подпомагане на земеделските производители на “Прогресивна България” и ГЕРБ. Така първият парламентарен звънец ще бие не с официални речи, а с работа. А следващата ваканция на депутатите ще е чак за Коледа.

Преди това обаче те имат редица важни (и спешни) задачи освен избора на нов ВСС и бюджет 2027. Всъщност някои депутати се върнаха на работа още в понеделник – тези от правната комисия, за да приемат на второ четене последния закон по ПВУ. Крайният срок за него е 31 август, но преди това трябва да бъде приет окончателно в залата и да бъде обнародван в “Държавен вестник”.

Септември ще бъде посветен на подготовката за избор на нов Висш съдебен съвет, след като настоящият му състав просрочи мандата си с 4 (от 5) години, или почти двойно. Основната причина – невъзможността на парламента в досегашната политическа турбуленция да излъчи своята квота, за което трябва 2/3 мнозинство. Той избира 11 от ВСС – шестима за съдийската колегия и петима за прокурорската, останалите са магистратска.

Преди заседанието на правната комисия в понеделник шефката ѝ проф. Янка Тянкова от “Прогресивна България” обеща номинациите на парламента да бъдат обявени “до дни”. Според процедурните правила, приети от депутатите в последния ден преди ваканциятата им, срокът за номинации е 21 дни (до 21 август), после има три работни дни за обобщение и обявяване на имената (до 26-и). През тези три седмици право на номинации имаше обществеността, а през следващите 14 дни депутатите могат да издигат свои кандидати и/или да припознаят някои от вече обявените. В окончателната процедура може да участват само номинирани и припознати от народни представители кандидати.

После предстои писане на концепции и изслушване от парламента. Докато правната комисия препитва кандидатите, хората на Радев ще трябва да преговарят с останалите групи, за да намерят с кого да изберат новия ВСС. Трябва квалифицирано мнозинство от 160 души, а “Прогресивна България” има 131 депутати, т.е. им трябват гласовете на ГЕРБ (30 депутати) или на още поне две от другите групи. Засега знак за начало на преговори или готовност за съвместна работа не е дала нито една формация.

В управленската си програма партията на Румен Радев предлага ВСС да се избира със 144 гласа, т.е. с мнозинство от 3/5, а не сегашните 2/3, но за това ще трябват конституционни промени, т.е. няма как да стане преди предстоящия избор. Радев обясни, че мотивът е да има “защитна бариера, за да намалят до минимум пазарлъците, които се разиграват в Народното събрание”. Очаква се окончателният списък с номинациите на парламента да е ясен през втората седмица на септември. А нов ВСС най-сетне да бъде избран в началото на ноември. Това, което ни чака тази есен, е ключово за страната, изключително важно. Предвидили сме много неща, може би най-важното е началото на прословутата съдебна реформа, която е дъвка за много политически партии вече над десетилетие. Ние се обединихме с останалите партии в парламента около приемането на правила за избор на членове на ВСС, но това е само първата стъпка, коментира шефът на групата на ПБ Петър Витанов пред Нова тв два дни преди старта на парламента.

Обясни, че в момента от партията му правят подбор на “абсолютно безспорни хора за ВСС”, които да дадат началото на съдебната реформа. Тези кадровици трябва да изберат нов главен прокурор и шефове на ВКС и ВАС. В началото на септември се очаква и да се заявят всички кандидати за президент, след като единствено Илияна Йотова дотук обяви намерението си да се бори за пълен мандат, но още не е излязъл инициативният комитет зад нея.

За този вид избори парламентът не излиза във ваканция, защото формално няма общо с провеждането им. Но кампанията, която стартира на 25 септември, неминуемо ще се пренесе и в пленарната зала. Най-малкото защото всяка от парламентарните партии ще застане зад определен кандидат (управляващата вече обяви подкрепата си за Йотова) и всяка реч от парламентарната трибуна ще носи подтекста на предизборна агитация.

През декември депутатите трябва да приемат и бюджета за 2027 г., или поне това е времевата рамка за гласуване на основния финансов закон на държавата. Правителството има прието решение от 6 август, в което разписва, че до 2 октомври министърът на финансите трябва да разработи бюджета, кабинетът да го приеме до 14 октомври и ден по-късно да го внесе в Народното събрание.

Ако това стане до коледната им ваканция през декември, държавата ще посрещне новата година с истински, а не с удължителен бюджет, както все ни се случваше през последните години. При това такъв, в който ще видим големите реформи, обещаха управляващите. Последно единствено кабинетът на Николай Денков успя да приеме финансовата рамка на 21 декември 2023 г. От редовните правителства това на Кирил Петков с финансов министър Асен Василев успя да приеме бюджета за 2022 г. през февруари. А това на Росен Желязков – в края на март 2025 г.

През първите работни седмици на парламента управляващите ще предложат вдигане на концесионните такси с мотив, че компаниите в България плащат за добив много по-малко, отколкото в Европа; ограничаване на рекламата на хазарт и хазартната дейност; промени за колекторите. Както и редица предложения в здравеопазването – спиране на част от доплащанията за пациентите, централизиране на купуването на лекарства, консумативи и апаратура, задължаване на частните болници да работят само по Закона за обществените поръчки.

Първа в понеделник заработи комисията по правни въпроси, но вече са насрочени заседания и на тези за службите, на отбраната и на образованието (вторник), на труда, на околната среда и на икономиката (сряда), както и на подкомисията за подпомагане процеса по присъединяване на България към ОИСР. Така едва прибрали се от плажа, депутатите ще се захванат да одобрят купуването на минни ловци и корекцията в цената на бойните “Страйкър” и да сложат 20% таван на увеличението на таксите за платено обучение.

После ще мине и гласуването в залата още на първите пленарни заседания. Възможно е преди Нова година да отворят отново Изборния кодекс, който ремонтираха през лятото, и върнаха задължителното машинно гласуване. Тогава мнозинството предупреди, че това не са окончателните промени, а големият му ремонт се отлага за след президентския вот. Обещаха да обмислят задължителното машинно гласуване да е за всички секции с над 100 избиратели, а не над 300, както е сега.

Материалът Кабинетът решава посоката на България за години напред с 3 знакови събития е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ