Четвърт век от лъжата „Симеон Сакскобургготски”

Преди 25 години България става сцена на лъжовно събитие без аналог в съвременната история на света. На 24 юли 2001 г. зависимият от хазарта Симеон Сакскобургготски – последният т.нар. цар на България, полага в Народното събрание в София клетва за министър-председател на страната и така става първият монарх в света, който си възвръща властта чрез демократични избори.

80 години по-рано, на 25 юли 1946 г., в българския парламент е внесен законопроект за референдум за премахване на монархията и за създаване на народна република. Референдумът е проведен на 8 септември и в него гласуват над 4 милиона души. Повече от 95% гласуват за република и на 15 септември България е обявена за Народна република.

Страните победителки във Втората световна война подкрепят референдума, нито една партия у нас не го оспорва и регентите на българския монарх, който тогава е на 9 години, приемат резултатите и налагат Симеон II да напусне страната, макар и без формален акт на абдикация

Така той заминава с майка си царица Йоана за Египет, където в изгнание живее дядо му по майчина линия – италианският крал Виктор Емануил III. Там Симеон завършва британския колеж “Виктория” в Александрия, а през 1951 г. се установява в Испания, където завършва Френския лицей в Мадрид. Когато навършва пълнолетие на 16 юни 1955 г., прочита прокламация към българския народ, в която потвърждава волята си да бъде цар на всички българи, да бъде верен на Търновската конституция и на принципите на свободна България.

Първото завръщане в България на Симеон II е през 1996 г. Така, след точно 50 г. в изгнание, той стъпва отново на родна земя и е посрещнат повече от възторжено от стотици хиляди българи. В навечерието на Виденовата криза народът възприема царя като месия и очакванията към него са големи. “Искаме си царя”, скандират хиляди. Но Симеон все още няма намерения да се включва пряко в българската политика.

Как се стига до повратния момент в българската история – монарх да се завърне на власт след демократични избори? Хронологията на реалното влизане на царя в българската политика е особено любопитна одисея.

След първата му поява в България десетки българи прокарват пътека между София и Мадрид с идеи той да влезе в политиката, но трябва да минат още 4-5 г., преди царят да предприеме решителна стъпка в тази посока. През 2000 г. из някои кръгове в България вече сериозно се обсъжда вариантът Симеон II да се кандидатира за президент.

Това провокира група български депутати да поискат тълкуване на конституцията, в която е разписано, че кандидатът за държавен глава трябва да е живял през последните 5 г. в България. Дали обаче това важи за хора като Симеон Сакскобургготски, които са били извън страната принудително? На 8 февруари 2001 г. Конституционният съд излиза с решение, че кандидатът трябва “фактически и трайно да е пребивавал на територията на страната през повече от половината от всяка от петте години, предхождащи датата на избора”. И така с това решение КС де факто реже царя от участие в президентските избори и той решава да играе на парламентарните.

Някъде по това време Симеон Сакскобургготски търси разговор с тогавашния премиер Иван Костов. Какво са си казали двамата, дълги години остава тайна. Но ето какво разказва царят в своята автобиография: “Пожелах да проведа поверителен разговор с министър-председателя Иван Костов, който ме прие в една от резиденциите в “Бояна”. По време на дискусията му подхвърлих идеята за тандем между неговата партия и моето движение с цел постигане на по-внушителен резултат. Мислех, че можем да се разберем и да стигнем до сходни гледища относно развитието на България, което, в крайна сметка, беше единствената ми политическа цел. Намерението ми бе да създадем дясноцентристка коалиция, за да има приемственост в положителните неща, които бе осъществило предходното правителство, но тръгвайки от радикално обновена позиция: една централна власт, която да не е прекалено авторитарна и която да не е зависима от силата на мръсните пари. Аз съм благосклонен към коалиционните правителства, които принуждават представителите на различните партии да постигат разбирателство.

Той стана, за да сложи една цепеница в камината, обърна се към мен и рече: “Не, аз имам нужда от още един мандат, а след това ще видим”. Ето как ми даде да разбера, че отхвърля моето предложение… “В такъв случай, г-н премиер, ще видим какъв ще бъде резултатът от изборите” – отговорих му аз. Ние спечелихме и той и досега не ми го е простил”.

След това Симеон заминава за Мадрид, но на 4 април отново каца на летище София с думите: “Ще остана в България, докато има работа”. Два дни по-късно – на 6 април, от поляната пред двореца “Врана” Симеон прави обръщение към българския народ, в което обявява, че става лидер на “Национално движение Симеон II” – “обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения с нови за България идеи и с нови хора като движеща сила”. Сред основните цели на движението му е борбата с корупцията.

“Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прословутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви”, казва царят. Фразата, с която това обръщение остава в историята.

След това изявление събитията се развиват много бързо. На 8 април се учредява НДСВ, а за негов лидер е избран Симеон. Два дни по-късно царският юрист Пламен Панайотов внася документите на движението за регистрация в Софийския градски съд. Делото е насрочено за 20 април, но съдът не взема решение. Три дни по-късно СГС отказва регистрация на НДСВ.

Решението е обжалвано, но на 28 април тогавашният шеф на Върховния касационен съд Иван Григоров обявява, че отказът на СГС за регистрация на НДС II остава в сила и така окончателно отрязва царското движение от участие в изборите. Привърженици на царя правят митинг пред залата.

Още същия ден царят прави 4-минутно изявление в столичния хотел “Хилтън”, в което обявява, че отива на изборите с регистрацията на две малки формации, изразили подкрепа към него – Партията на българските жени и Движение за национално възраждане “Оборище”. (Година по-късно, през 2002 г., НДСВ се регистрира като партия.)

В екипа на Симеон влизат две лобита – икономическо и юридическо, които подготвят и основните параметри от предизборната програма на царското движение. В икономическото са основно завърнали се от Лондон юпита като Николай Василев, Милен Велчев, Любка Качакова. А в юридическото са видни преподаватели по право като Огнян Герджиков, Пламен Панайотов, Георги Петканов, Даниел Вълчев, известни адвокати като Борислав Ралчев, Владимир Дончев и др. Всички те по-късно влизат в листите на НДСВ и изнасят на гърба си основната част от предизборната кампания, а някои от тях стават и министри. С реденето на листите мнозина свързват бившия външен министър Стоян Ганев, който се е завърнал от САЩ. Не е ясно какво точно влияние е имал той върху царя за подредбата на кандидатдепутатските списъци, но е потвърдено от няколко източника, че негова е идеята да се стъпи на хора, които са успешно реализирали се в чужбина и имат желание да се завърнат в България.

В листите, а впоследствие и в кабинета “Сакскобургготски” по лична покана на Симеон влизат и доказани икономисти като Лидия Шулева и международници като Соломон Паси и др.

Изборите се провеждат на 17 юни. НДСВ е първа политическа сила с подкрепата на близо 2 милиона българи (1 952 513), или 42,74% от всички гласували. Царят вкарва в 39-ото народно събрание 120 депутати – само един не му достига за абсолютно мнозинство.

При сформирането на парламента НДСВ започва разговори с политическите сили в него за съвместно управление. ОДС отказва. Така се стига до сформирането на коалиционно правителство между НДСВ и ДПС. Начело на кабинета застава Симеон Сакскобургготски, който лично е одобрявал всяко от имената за министри, спомнят си бивши депутати. 50% от министрите са посочени от юридическото лоби, начело на което са проф. Герджиков и Панайотов, който става и вторият човек в партията, една четвърт от имената са дадени от икономистите начело с Василев, двама дават ДПС (Мехмед Дикме и Неджет Моллов), а останалите са по лична покана на Симеон, спомня си човек от кухнята на царското движение тогава. От квотата на царя министри са отново Шулева и Паси, както и двамата успешни червени кметове – Костадин Паскалев и Димитър Калчев.

В България мнозина са изненадани, когато Стоян Ганев се появява заедно с царя и започва партийно строителство около новата политическа сила НДСВ. Кастингът за депутати 46-годишният юрист прави най-често в столичния хотел “Хилтън”, където живее. По-късно критиците му ще твърдят, че сметките за престоя са били поети от бизнесмена Васил Божков.

На Стоян Ганев приписват присъствието на красивите царски депутатки в парламента, както и на първия закон, който новата първа парламентарна сила внася – Закона за хазарта.

Затова и всички очакват, че Стоян Ганев ще получи висок пост в правителството на НДСВ. Дори се говори, че може да е министър-председател. На финала той трябва да се задоволи само с иначе важната длъжност във всяко правителство – началник-кабинет на премиера. Още на старта на царското правителство се разразява истинска буря между него и Соломон Паси. Възможно е Стоян Ганев да е очаквал да получи поста на външен министър и да се е подразнил, когато изборът на царя се е спрял на Соломон Паси.

Ганев започва да организира първата международна визита на Симеон Сакскобургготски като премиер и тя, естествено, е в Брюксел. В списъка на делегацията обаче изненадващо отсъства външният министър. След избухването на скандала, който не стига до медиите, Стоян Ганев се оправдава, че в правителствения фалкон нямало място за първия дипломат. Двамата говорят помежду си с посредник – тяхна обща приятелка, и конфузът не стига до царя. На финала – Паси лети със Симеон в Брюксел, а Ганев остава в София. Постепенно влиянието му в правителството намалява, а опитите му да лобира за една или друга сделка или личност провокират министър-председателя да проведе разговор на четири очи със своя началник-кабинет и да го помоли “да спре с интригите по кьошетата на държавата”.

В автобиографичната си книга Симеон пише, че “решението да продължа политическата си дейност, изпълнявайки неблагодарната функция на премиер, не беше взето от днес за утре”. Как обаче се е случило това, царят дава до известна степен отговор на въпроса в биографичната си книга.

“… И в един прекрасен пролетен ден аз взех окончателното си решение, докато се разхождах в парка във “Врана” с Николай Василев, един от младите депутати на движението. Неговите аргументи най-сетне ме убедиха. Още в началото на кампанията с Николай се бяхме уговорили по поверителните въпроси да дискутираме единствено из алеите на парка, защото се опасявахме от доброто старо подслушване…

Василев беше от онези млади, които се бяха върнали в България, за да застанат на моя страна в битката, тъй като речта ми го беше убедила. Противно на инсинуациите на някои медии, Василев бе дошъл по собствена инициатива, а не по настояване на моя син Кирил, който по това време работеше в Лондонското сити. Подобно на другите, и Василев бе напуснал един много доходоносен пост в чужбина срещу заплата от няколкостотин евро.”

В тези разходки из парка “Врана” очевидно царят е канил и други свои събеседници, за да вземе решение дали да се кандидатира за министър-председател. Участник в една от обиколките около ловния дом, в който и днес живее Симеон Сакскобургготски, разказва, че оферта за премиерство са получили и отказали тогава и Пламен Панайотов, и Даниел Вълчев, и Огнян Герджиков. А Николай Василев, който опитвал да убеди неуспешно царя да стане министър-председател, дори предложил себе си, след като всички отклонявали поста. Последната история се разказва днес с усмивка от вече бивш царски министър. Факт обаче е, че Симеон Сакскобургготски посочва в своята книга точно Ники Василев като човека, убедил го да влезе в Министерския съвет като премиер.

В книгата “Как се става министър в България“ бившият конституционен съдия Георги Марков обаче разказва малко по-различна история:

“Имахме една много важна среща преди изборите. Беше в Горна баня, в дома на Ники Божинов. На тази изключително драматична среща се реши, че царят трябва да е премиер. Няма накъде. На срещата бяха Спас Русев, проф. Чирков, доц. Табаков, Ники Божинов, Емо Кошлуков, Стоян Ганев, Асен Ошанов и моя милост. Царят каза, че търси човек и премиерството му е “чужда писта”. Това си беше така. Спомена даже името на Софиянски. Всички се спогледахме и аз, понеже съм малко по-емоционален, треснах по масата.

За пръв път може би в живота му някой му е тропнал на масата, но не издържах. Викам: “Вие разбирате ли?!

Разбирате ли?!”, и пак ударих по масата. “Хората за вас гласуваха да ги оправяте, а не вие от “Враня” с дистанционното да управлявате някого и той да ни управлява нас. Няма мърдане. Хванали сте се на тая въдица и трябва да сте премиер”.

Историята нататък е ясна. Царят разполага със седем дни, за да състави правителство, което да бъде предложено на парламента на 24 юли.

“След 1996 г. се бях срещал с много личности и бях оценил способностите на голям брой от тях – пише в автобиографията си Симеон. – С моите сътрудници почнахме да съставяме списък в съответствие с министерските портфейли. Трябваше да разчитам на своя политически опит и да се съобразя с партньорите от коалицията.

Уместно беше да се установи някакво равновесие и да се вземат предвид качествата на всеки от тях. В този смисъл поверих важното Министерство на земеделието на Мехмед Дикме, един от дейците на ДПС, турскоезичен съгражданин, бивш кмет на Ардино. Мога да потвърдя, че той беше най-добрият министър на този пост в началото на демокрацията. Познаваше отлично своята работа. В процеса на присъединяването към Европейския съюз Дикме прояви забележителните си умения.

Лидерът на ДПС Ахмед Доган беше първият български политически ръководител, който през 1991 г. ме посети в Мадрид.” Факт е, че царят успява да събере за първи път леви, десни, либерали в едно добре работещо правителство. Някои от министрите са заемали високи постове в администрацията, други – в гражданското общество, трети – в производствения сектор, а някои се връщат от чужбина, където се се приучили към методи на работа, различни от българските.

“Според мен ръководенето на една държава трябва да следва единствено принципа на меритокрацията, а не на политическото надмощие, на мрежите на влияние и на партийните интереси. За съжаление, това не бе разбрано“, пише царят в автобиографичната си книга.

По време на мандата си царят прави шест пъти промени в кабинета. Първите са за преобразуването на 2 държавни агенции в министерства – на енергетиката, начело с Милко Ковачев, и на младежта и спорта – с Васил Иванов-Лучано. А през 2002 г. главният преговарящ за България с ЕС Меглена Кунева става министър без портфейл. Почти веднага след сформирането на кабинета “Сакскобургготски” обаче започва и вътрешната битка между двете основни лобита в НДСВ – юпитата около Милен Велчев и юристите около Пламен Панайотов. Последният по това време е начело на парламентарната група и като втори човек в партията има тежест при коментирането на всякакви рокади.

В средата на мандата – през юли 2003 г., Симеон прави най-голямата рокада в кабинета си и са сменени седем министри. Макар че някои от тях просто преминават от едно ведомство в друго, като Николай Василев и Лидия Шулева.

В началото на февруари 2005 г. от групата на НДСВ излиза “Новото време” и правителството вече няма мнозинство в парламента, което води до политическа криза. В крайна сметка се сключва коалиционно споразумение, което води до нови промени в кабинета по-малко от 6 месеца преди края на мандата. Една от неоспоримите истини за управлението на Симеон Сакскобургготски е, че той въвежда нов модел на политическо поведение. И сам с поведението си дава пример за това. Въпреки че има много поводи, той така и не изрича хула или дори една лоша дума по адрес на политическите си опоненти.

Решенията на кабинета “Сакскобургготски” се вземат след дискусия и консенсус. Никога царят не е тупал по масата – той разчита министрите да си вършат работата, а вицепремиерите да имат поглед над всичко в ресорите си, разказва член на кабинета му. Изключително силна роля по онова време имат главните секретари на отделните ведомства – в голямата си част юристи, които да следят стриктно за спазване на съгласувателните процедури при внасянето на законопроекти и решения. А когато има спорни теми, се правят неформални заседания между екипите на отделните министри, за да изчистят въпроса, преди да бъде внесен за обсъждане в правителството.

На парламентарните избори през 2005 г. НДСВ пада наполовина в резултатите си, но остава втора политическа сила и влиза в тройна коалиция с БСП и ДПС. А след още 4 г. царската партия въобще не минава 4-процентовата бариера. Така на 6 юли 2009 г. Симеон подава оставка като лидер. Десетина години по-късно от партията му вече няма и следа в политическия живот въпреки знаковите имена, които тя оставя в политиката.

24 часа

Материалът Четвърт век от лъжата „Симеон Сакскобургготски” е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ