Радомир Чолаков осветли схема на големите вериги

Радомир Чолаков е заместник-председател на КЗК. Той е утвърден юрист и бивш народен представител в пет парламента. Магистър е по право от СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация във Виенския университет.

– Господин Чолаков, през май КЗК е започнала производства срещу вериги за нелоялни търговски практики. Докъде стигна проверката?

– Тези проверки са по сигнали, които получихме от производители на храни за възможно прилагане на нелоялни практики спрямо тях. Първо направихме допълнителни анкети, за да проверим основателността на твърденията, и после, съгласно изискванията на закона, изискахме информация и от самите вериги. Преди дни в Комисията ни бяха доставени кашони, пълни с огромно количество книжа – копия на договори, фактури, разписки и всякакви счетоводни документи, които сега нашите експерти започват да проверяват лист по лист, да анализират, да изискват сведения от други органи за насрещна проверка.

– Този огромен обем от работа води ли до забавяне на ключови производства, или КЗК разполага с нужния капацитет да реагира бързо?

-Започваме спешно да внедряваме изкуствен интелект за обработката на данни, иначе проверките могат да траят месеци. Изобщо всички администрации в държавата трябва незабавно да преминат на дигитални релси, ако не искат да изостанат безнадеждно и да не могат да изпълняват функциите си. Никой вече не иска да слуша как тази или онази администрация нямала ресурси, не достигали хора и други подобни оправдания. Слава богу, има модерни технологии, които могат да направят процесите много по-бързи и ефективни. Дигитализацията на КЗК за нас е приоритетна задача. Двете проверки, за които стана дума, са важни и ще приключат бързо, със или без дигитализация.

– Наскоро се появиха сигнали от Камарата „Плодове и зеленчуци“, че производители са притискани да свалят цените си с 15% заради правителствената кампания за по-евтини стоки. Проверява ли КЗК дали търговските вериги не прехвърлят тежестта на държавните мерки изцяло върху раменете на земеделците ни?

– Правителството покани търговските вериги да направят жест към потребителите и те, струва ми се, дадоха джентълменска дума. Дадената дума трябва да се спазва. Ако не са могли да откликнат на поканата, е трябвало веднага да кажат, че не могат, а не да обещават и после да прехвърлят тежестта в другата посока, към доставчиците си. В момента работим по два сигнала за евентуален такъв натиск „надолу“, за който говорите. Ако твърденията в сигналите се окажат верни, то и отношението на органите към тези, които не държат на думата си, следва да е по справедливост.

– По закон имате право да наложите глоба до 10% от оборота на веригите за предходната година. Готова ли е КЗК да наложи подобни исторически по размер санкции, ако нарушенията се докажат, или отново ще се размине с минимални глоби?

– Санкциите, които налагаме, зачестяват, а размерът им постепенно се покачва, като, разбира се, следим той винаги да е съразмерен на тежестта на установените нарушения. Изглежда постигаме баланса, защото досега никой не се е оплакал, че сме „бухалка“, каквито притеснения бяха изказвани миналата година.

За нас истински важната задача е регулацията на пазара, така че да не се допускат изкривявания и нарушения, а не самоцелното налагане на санкции. КЗК е регулатор, който трябва да мисли изпреварващо и да предотвратява рисковете в зародиш, а не контрольор, който върви след събитията и ги констатира с глоби. Ние разглеждаме санкциите като един от инструментите на регулацията, а не като средство за упражняване на репресия. Надявам се, че пазарите започват да разбират какво се опитваме да им кажем. Засега излъчваме сигнали и проявяваме търпение. Ако обаче някой реши, че търпеливостта ни означава мекушавост, ще сбърка.

– Обявихте, че едно предприятие държи около 70% от преработката на мляко у нас. Използвахте израза, че ако хвърлите „атомната бомба“, фирмата може да напусне страната и да се закрие млекопреработването. Не звучи ли това като признание, че държавата е заложник на един монополист?
– Изразът не е мой, а на телевизионни коментатори, които час по час ни призовават да извадим „бухалката“ или „атомната бомба“ и да започнем да налагаме максималната глоба за щяло и нещяло. По принцип, ако включи целия си санкционен арсенал, КЗК би могла да доведе дадено предприятие до несъстоятелност, но това не може да бъде нашата цел и не виждам каква ще е ползата за обществото. За обществото е полезно нарушителите да бъдат вкарвани в пътя и да бъдат приучвани да спазват правилата, а не да бъдат унищожавани. Още повече че всеки фалит влече след себе си безработица и разбити човешки съдби. Не може да се очаква органите на държавата да действат безотговорно.
Вярно е, че има сектори и отрасли, в които държавата фактически е зависима от предприятия с господстващо положение, които са структуроопределящи. Някои от тях са възникнали в резултат на необмислена приватизация на бивши монополи, други са се образували по естествен път, като не са били взети мерки чрез изпреварваща регулация да се отстранят потенциалните рискове за пазара. Когато духът веднъж е изпуснат от бутилката, е много трудно да бъде вкаран обратно. За да се случи това, са необходими синхронизираните усилия на редица държавни органи, много воля и много разум.
С последните изменения на Закона за защита на конкуренцията на КЗК бяха дадени допълнителни възможности именно за регулиране на поведението на предприятия с господстващо и със съвместно господстващо положение. Имаме повече механизми да отстраняваме проблемите, които такива предприятия биха могли да предизвикат, ако решат да злоупотребяват с пазарната си сила. Това ще става спокойно и внимателно, без да се стига до ексцеси.

– Казвате, че през годините е имало отказ от изпреварваща регулация. Какво според вас е можело да се направи, но не се е направило?

– В зависимост от случая – много неща. Например търговските вериги, за които актуално се говори, не трябваше да бъдат пускани в центровете на градовете или поне да не им се разрешават тези огромни площи. Това беше работа на общините, които издават разрешенията за строеж. Те обаче се радваха, че могат да имат в градовете си лъскави магазини, и не мислеха за последствията. Виждал съм да събарят автогара, за да се построи на нейно място огромен магазин. Автогарата я засилиха в края на града и затрудниха хората, а после малките магазини наоколо започнаха да фалират един по един.

Сега всички викат: „Леле, какво стана!“. Добре де, толкова ли не можем да мислим няколко хода напред, да предвиждаме последиците от едно или друго решение?

Или например, когато две или повече предприятия се обединяват, така че новото общо предприятие става такова с господстващо положение. Господстващото положение не е забранено само по себе си, забранена е злоупотребата с него. Големите предприятия имат своите предимства, внедряват по-модерни технологии, могат да дават по-високи заплати, по-добри данъкоплатци са. Но при тях винаги съществува изкушението да злоупотребят с господството си, това е доказано в практиката.

Затова във всички страни с развита пазарна икономика, когато се разрешава подобна концентрация, се поставят условия – какво може и какво не може да прави новото огромно предприятие, как да се държи с доставчиците, какви отношения да има към клиентите си и прочее. Така, дори предприятието да получи господстващо положение, възможността за злоупотреби с него предварително се свеждат до минимум. Ако рисковете за пазара не могат да бъдат отстранени, концентрацията може просто да не бъде разрешена, има и такава опция.

– Миналото е минало, но вие сега какво можете да направите по този въпрос?

– Последният път, когато КЗК е разрешила концентрация между предприятия с налагане на условия, е бил през 2005 година. Впрочем това е концентрацията между „ВАЦ Медийна група България“ и „Медиа Холдинг“. Само за последните седем месеца ние наложихме условия при концентрации в три случая. На предприятие във фармацевтичния сектор, на производител на цимент и онзи ден на новия собственик на бисквитите „Престиж“. И знаете ли, нямаше никакъв проблем.

Те приеха аргументите на Комисията и сами предложиха мерки за бъдещото си поведение, които да гарантират, че от силната си позиция няма да влияят на пазара по такъв начин, че после да трябва да се следим, да се проверяваме, да се глобяваме и да се тормозим взаимно. Бизнесите, които искат да работят почтено, разбират, че това е и в техен интерес, и се съгласяват да се самоограничат.

Само ще ви кажа, че и трите фирми, които приеха концентрация под условие, са на чужди, европейски собственици. Те знаят какъв е редът при тях и са съгласни да го спазват и тук, като по този начин дават пример и ни помагат да създаваме полезни прецеденти.

Това по отношение на новите сливания и концентрации. По отношение на заварените случаи на предприятия с господстващо и съвместно господстващо положение ще процедираме, както казахме по-горе. Ако има нарушения, ще има и последващи регулации.

Сегашният състав на КЗК многократно обявихме, че целта ни ще бъде пазарите в България в отделните сектори да функционират като в Германия, в Австрия, във Франция и т.н. С две думи, като в Европа. Ще отнеме малко време, но ще видите, че е възможно.

Назаем от „Филтър“, заглавето е на редакцията

Материалът Радомир Чолаков осветли схема на големите вериги е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ