Смях в залата: Лена Бориславова хваща „лоши” съдии и прокурори

Умнокрасивите петроханци сигурно са полудели – „кака“ Лена Бориславова щяла да следи дигитално за „лоши” съдии и прокурори?! В България закони често се пишат в парламента „на крак” от днес за вчера или за/срещу конкретни персони. Така от години мнозинствата в парламента създава некачествена продукция, която изчервява професорите в правните катедри, а Конституционният съд бавно, но славно връща одобрени от народните представители текстове, констатира 24 часа.

Ето само няколко примера от последните “реформи”:

Едва две години работи Комисията за противодействие на корупцията с разследващи функции, преди да я закрият с аргумента, че е бухалка.

Почти 3 години, в които изборите бяха по-често от пролетен дъжд, държавата периодично беше блокирана от конституционната промяна, довела до печално известната домова книга – тя ограничи избора на президента за служебни премиери от кратък списък с конкретни постове в няколко институции.

Механизмът за разследване на главния прокурор и неговите заместници остана само на книга. Вече имаше ад-хок прокурор, сега има втори, от когото пак никой нищо не очаква.

Примерите са много, но общото между тези законови промени е, че бяха приети при правителството на сглобката, когато в парламента имаше мнозинство на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.

Един от двигателите, положили подписа си под законопроектите и активно защитавайки ги в парламента, беше младата юристка Лена Бориславова от “Продължаваме промяната”. Тя бе не просто лява и дясна ръка на лидера на “Продължаваме промяната” Кирил Петков, но контролираше и координираше създаването на всички законови промени (факт, който свои и чужди в парламента потвърждават и днес). Имаше участие дори в парапетния скандал с палавия канадец.

Младата и умнокрасива юристка от Нови хан, която рядко се усмихва, е имала огромна власт в своята партия и нито една промяна в закон не е могла да се “промуши” без нейното “Да” или “Не”.

С добро образование, ораторски умения и силна амбиция, през април 2023-а тя се завърна на политическата сцена като депутат след кратко прекъсване по майчинство (как се появи виж по-долу). А когато миналата година Кирил Петков се оттегли от лидерския пост в ПП, Лена излезе от активната политика.

Не стана докрай ясно дали заради личен избор, или поради влошени отношения с вече едноличния председател на ПП Асен Василев, но на последните избори отказа да влезе в депутатските листи. И се скри от прожекторите. До вторник, когато Бориславова обяви ново начало в обществената си дейност – със съмишленици създава Институт за правосъден мониторинг, който да посочва слабостите в работата на магистратите. Преди това тя обърка фенове и врагове с обява в социалните мрежи за стажанти юристи, че отваря адвокатска кантора.

Всъщност Лена дава лице и сила на ново НПО – в гражданската организация, на която юристката е директор, влизат адвокат Йонко Грозев, бившата съветничка по външна политика на Кирил Петков като премиер Весела Чернева, медийният експерт Георги Лозанов и експертът по финанси Красимир Врангов. От всички само той не е публична личност. Собственик е на компанията “Кингман Дивелопмънт” с дейност в областта на строителството, сделки с имоти, реекспорт и други. На изборите през 2021 г. е бил упълномощен представител на коалицията “Демократична България”, а през октомври 2024 г. вече е регистриран в ЦИК като пълномощник на “Продължаваме промяната”.

С „Подмяната” е свързана и Весела Чернева, която беше съветник по външна политика на Кирил Петков като премиер. Тя е зам.-директор на Европейския съвет за външна политика, работила е като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, беше и говорител на МВнР по времето на Николай Младенов.

И Чернева, и Йонко Грозев са членове на Центъра за либерални стратегии според информацията на сайта му.

Грозев, който е и председател на съвета на новата неправителствена организация за мониторинг на съдебната система, е правозащитен адвокат, беше 9 г. и съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Миналата година беше кандидат на ПП-ДБ за конституционен съдия от парламентарната квота, но не успя да събере нужните гласове.

Институтът за правосъден мониторинг е създаден с убеждението, че доверието в правосъдието не се изгражда с декларации, а с постоянен обществен поглед към начина, по който то работи, оповести гражданския си проект Лена Бориславова във фейсбук.

Правосъдието не е затворена система, която принадлежи единствено на професионалната общност. То е обществен договор. Всеки негов пропуск се превръща в несправедливост, а всяка злоупотреба – в съмнение, че законът не важи еднакво за всички. Именно затова Институтът ще извършва системен мониторинг на лошите практики в правосъдието, като проучва, анализира и систематизира публичната информация за тях, и ще я представя на разбираем и достъпен за хората език, хвърля още светлина върху неправителствената организация юристката.

Анонсира, че ръководеният от нея институт ще направи първата дигитална карта на злоупотребите в прокуратурата и съда, а първият анализ ще бъде представен публично в края на годината.

И ако няма спор, че съдебната система в България е обрасла с проблеми, а хората отдавна не вярват в правосъдието, изглежда доста спорно доколко изводите в бъдещия мониторинг под ръководството на Лена Бориславова могат да са политически безпристрастни. И абстрахирайки се от нея, възможно ли е изобщо силно обвързано политически лице да прави независим мониторинг?

Тя не е депутат и към момента е загърбила активната политика, но продължава да е член на Националния съвет на “Продължаваме промяната”.

Заедно с Кирил Петков беше избрана в разширеното ръководство на Общото събрание миналия септември. А годеникът ѝ и баща на детето ѝ Мирослав Иванов продължава да е народен представител от ПП и в настоящия парламент. Той беше зам.-председател на 47-ото НС и за кратко негов и.д. шеф след отстраняването на Никола Минчев, после депутат и в следващите два мандата, прескочи други два, за да се завърне на последните избори като водач на две листи – в Бургас, откъдето влезе, и в Ямбол.

Още в началото на годината, когато стана ясно, че няма да играе отново за парламента, Бориславова написа във фейсбук, че вече работи по два нови проекта, с които “ще се изправи по нов начин срещу произвола, безнаказаността, простащината и наглостта в политиката у нас”.

„Лена със сигурност ще остане важен двигател за промяната в България, но някои неща не могат да се направят от парламентарните скамейки”, разправя дивотии Кирил Петков, според когото с влизането на еврото цените щели да скочат с половин процент…

Точно по негово време като лидер и премиер изгря звездата на Лена Бориславова. Появи се като началник на кабинета му и говорител на правителството, на върха и в партията. Именно на нея се приписваха всички важни решения – от координация на спецслужбите до координация на депутатите по писането на законопроекти, някои от които с времето се оказаха твърде “недоносени”.

Брюнетката с диплома от “Харвард” бе сочена за премиер в сянка – според запознати е управлявала наравно с Петков и е била равностоен участник във всичките му разговори. И нерядко е вземала финалното решение, разказваха преди години служители на Министерския съвет.

Приписват ѝ дори гафовете на Петков като призива му във фейсбук всички да дарим по една заплата за оръжия за Украйна. Както и че е издала финалното разпореждане за изгонване на 70-те руски дипломати. Според политическите интриганти е част от най-тесния кръг, взел решението за ареста на Бойко Борисов, обявен после за незаконен от съда.

По време на управлението на четворната коалиция на “Промяната”, ДБ, БСП и ИТН Бориславова беше и супервайзър на законодателните промени на управляващото мнозинство, някои от които после трябваше да бъдат прецизирани, а други направо отменени.

Принципът на работа беше такъв – парламентарната група изработва закон и го праща на Лена, където той потъва за определен период. После тя го праща обратно в Народното събрание, но с изцяло пренаписани текстове. Проблемът беше, че някои от тях бяха връщани от съда, разказват нейни съпартийци от първия мандат на ПП. Артистично определят Лена като “знаменосец на беззаконието в законите”.

Тогавашната зам.-шефка на парламента Ива Митева директно я обвини, че заради неин текст в правилата за избор на шеф на КЕВР Конституционният съд обяви за противоконституционен вота за Станислав Тодоров през лятото на 2022 г. и върна на поста Иван Иванов.

За Лена Бориславова колегите ѝ казват, че е “контрол фрийк”. Поведението ѝ засегна и партньорите от “Демократична България” и провокира напрежение с правосъдния министър тогава Надежда Йорданова на тема антикорупционно законодателство. Темата бе “обсебена” от Бориславова – тя постави превръщането на КПКОНПИ в независим орган като задължително условие за съставянето на редовно правителство тогава.

Сериозна е “заслугата” ѝ и за конституционните промени, част от които Конституционният съд отмени. Именно Бориславова и бившият лидер на “Да, България” Христо Иванов са сочени за основни двигатели и автори на новите текстове в основния закон, приети в края на 2023 г. с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. С тях не само бяха ограничени правомощията на президента при съставянето на служебен кабинет, но и бе засегната работата на съдебната система. Именно вторите паднаха в съда. КС обяви за противоконституционни текстовете, с които ВСС се разделя на две – Висш прокурорски и Висш съдийски съвет. Отпаднаха и промените, свързани с ограничаване на правомощията на главния прокурор и на мандата му. Но оцеля механизмът за разследването му и на неговите заместници.

В 51-ото Народно събрание Лена Бориславова се отказа от имунитета си заради обвинения по казуса “Корал” – че е внесла неистински документи за освобождането на Кирил Петков от управата на гражданското сдружение, за да стане служебен министър на икономиката. Съдът я оправда през ноември 2025 г.

Прокуратурата я призова за показания по още два казуса – за договор за правна помощ на бившата ѝ адвокатска кантора с ББР, когато принципал на банката е Петков като министър, и за изтекъл секретен документ по “Турски поток”.

Към момента Лена Бориславова отново е практикуващ адвокат, става ясно от регистъра на Софийската адвокатска колегия. Била е отписана до 13 октомври 2025 г., но на 26 май тази година отново е вписана в колегията. Не става ясно дали работи в кантора.

А оглавяваният от нея Институт за правосъден мониторинг е регистриран във вторник и вече има и сайт. Кои ще са останалите в организацията, не става ясно, но на 6 юли Бориславова обяви, че търси стажанти за работа, свързана с право, без да уточнява за какво. На сайта има и призив за набиране на дарения.

Материалът Смях в залата: Лена Бориславова хваща „лоши” съдии и прокурори е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ