Къде е министърът на туризма? Концесионери забраняват внасянето на храна на държавните плажове

Министърът на туризма Илин Димитров спешно да си влезе в ролята! В социалните мрежи се разпространява снимка на табела с надпис: „Забранено е внасянето на храни и напитки, които не са закупени от заведенията на плажа.“

Къде точно е поставена конкретната табела и за коя зона се отнася трябва да бъде установено от компетентните институции. В самата дискусия се посочват различни места.

Но въпросът, който тази табела поставя, е много по-важен:

Може ли концесионерът на държавен морски плаж да се държи като негов собственик и да определя откъде туристите трябва да купуват водата и храната си?

Отговорът трябва да се търси в закона, а не върху произволно поставена табела.

Плажът е държавен. Концесионерът не е негов собственик.

Законът за устройството на Черноморското крайбрежие е категоричен.

Чл. 4, ал. 1 постановява:

„Гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морските плажове.“

А чл. 6, ал. 3 определя морските плажове като изключителна държавна собственост.

Това е основата, от която трябва да започва всеки разговор по темата.

Морският плаж не е частна собственост на концесионера.

Концесията не е продажба на държавния плаж и не е нотариален акт, с който пясъкът и морето се прехвърлят на частно лице или дружество.

Законът урежда друго.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗУЧК, морските плажове или части от тях се управляват и поддържат чрез концесия. А според ал. 2 на концесионера се възлагат водното спасяване, обезопасяването на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване, санитарно-хигиенното поддържане и предоставянето на плажни услуги при условията на концесионния договор. Същата разпоредба задължава концесионера да осигурява свободен и безплатен достъп до плажа.

С други думи:

Държавата е собственикът. Концесионерът е страна по договор, която получава право да управлява и стопанисва плажа при определени условия и задължения.

Това са две съвсем различни неща.

Какво казва Законът за концесиите?

И тук законът е също толкова ясен.

Чл. 25, ал. 3 от Закона за концесиите гласи:

„Концесиите за морски плаж се възлагат, изпълняват и контролират при условията и по реда на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.“

Тоест концесионерът не получава неограничена власт върху държавната собственост. Концесията се възлага, изпълнява и контролира по установен от държавата законов ред.

Това означава, че никой не може да си създава собствен „закон на плажа“ само защото е спечелил концесия.

Правата на концесионера произтичат от закона и договора.

Задълженията му също.

И държавата е тази, която трябва да контролира изпълнението им.

Забранява ли законът личната вода и храна?

В Закона за концесиите и в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие няма обща забрана посетителите на морски плаж да носят собствена вода и храна.

Законът не постановява, че плажуващият е длъжен да купува вода, напитки или храна от заведенията на плажа.

Законът не превръща всеки гражданин, който стъпи на пясъка, в задължителен клиент на конкретен търговец.

И законът не дава общо правомощие на концесионера да обвързва достъпа до държавния плаж с покупка от определено заведение. Правният режим е този на държавен плаж, управляван и поддържан чрез концесия, с изрично задължение за свободен и безплатен достъп.

Това обаче трябва да се разграничи от един друг случай.

Масите и столовете в законно обособената търговска площ на конкретно заведение са различен въпрос от ползването на самия морски плаж.

ЗУЧК допуска обекти за бързо обслужване и определена допълнителна търговска площ към тях. Законът дефинира тази площ като част около обекта, върху която могат да бъдат разположени маси и столове за консумация.

Следователно едно е ресторантът да не позволява на неговите маси да бъде консумирана храна, купена от другаде.

Съвсем друго е подобно условие да се представя като обща забрана за държавния морски плаж.

Ако една табела се отнася за целия плаж, за свободната зона или за друга площ извън законно определената търговска зона, въпросът трябва да бъде незабавно проверен от Министерството на туризма.

Свободната зона не е подарък от концесионера

Има още нещо, което често удобно се забравя.

Съгласно чл. 10, ал. 4, т. 1 от ЗУЧК, не по-малко от 50% от активната плажна площ трябва да бъде осигурена за свободно разполагане на плажни принадлежности от посетителите.

Законът изисква тази свободна зона да бъде равностойна по достъп до морето на зоните с платени принадлежности, предоставяни от концесионера или наемателя.

Тази свободна зона не е жест на добра воля.

Не е подарък.

Не е милостиня от концесионера към народа.

Това е законово изискване.

Концесионерът не „пуска“ хората на плажа. Той стопанисва държавна собственост при условия, определени от държавата.

„Ден година храни“ не е туристическа стратегия

И тук вече стигаме до истинския проблем.

В продължение на десетилетия част от българския туристически бизнес работи по една разрушителна философия:

вземи максимално много от туриста днес, защото няма значение дали ще се върне утре.

Плаща се за паркинг.

Плаща се за чадър.

Плаща се за шезлонг.

После идват водата, кафето, храната и всички останали услуги.

А когато върху всичко това се появи и табела, която създава впечатлението, че човек не трябва дори да носи собствената си бутилка вода или храната за децата си, резултатът е напълно предвидим.

После отново идват ежегодните въпроси:

Защо туристите избират други държави?

Защо българите харчат парите си другаде?

Защо хората не се връщат?

Отговорът не винаги е само в цената.

Туристът помни отношението.

Помни дали е бил посрещнат като гост или разглеждан като ходещ портфейл.

Помни чистотата.

Помни обслужването.

Помни дали правилата са разумни.

И най-вече помни усещането дали някой се опитва да му осигури хубава почивка, или просто да вземе от него колкото може повече за няколко дни.

„Ден година храни“ може да напълни една каса за един сезон, но може да разруши репутация за десетилетия.

Българското море не е проблемът

Българското Черноморие е красиво.

Морето не е виновно.

Плажовете не са виновни.

Проблемът е моделът, при който някои хора започват да се държат с обществен ресурс като с лична касичка.

Проблемът е липсата на навременен и видим контрол.

Проблемът е алчността без мярка.

Проблемът е убеждението, че туристът трябва да бъде „изстискан“ за една седмица, вместо да бъде спечелен за десет години.

Вече повече от три десетилетия хората слушат едни и същи оправдания и виждат едни и същи номера. Време е държавата да показва ясно, че концесията не означава безконтролност.

Концесията не е собственост.

Плажът не е частен двор.

Туристът не е крепостен клиент на едно плажно заведение.

И една бутилка вода или няколко сандвича за семейството не са заплаха за българския туризъм.

Заплаха са лошото отношение, произволът и философията „ден година храни“.

Институциите трябва да проверяват, а не гражданите да гадаят

При подобен случай въпросите към Министерството на туризма трябва да бъдат конкретни:

Къде точно се прилага забраната?

Само в законно определената търговска площ на заведението?

При масите и столовете му?

Или върху част от морския плаж, която не представлява търговската площ на заведението?

На какво законово и договорно основание се налага?

Съответства ли условието на концесионния договор?

Министерството на туризма официално приема сигнали за нередности на морските плажове на телефон 02 90 46 833 и на електронния адрес [email protected].

Когато случаят засяга условия, налагани на потребители при платени услуги, жалба или сигнал може да бъде подаден и до Комисията за защита на потребителите по нейния официален ред.

Няма нужда от скандали и саморазправа.

Нужни са снимка, точна локация, дата, описание на случая и официален сигнал.

Защото една табела не става закон само защото някой я е завил с два винта.

Плажът не е частна касичка.

Морето не е частна собственост.

Държавата е собственикът, а концесионерът е длъжен да работи в рамките на закона и договора си.

И ако 36 години сме гледали как философията „ден година храни“ съсипва доверието към българския туризъм, крайно време е институциите да започнат да защитават не само концесионните приходи, но и обществения интерес.

Коментар на Доган Яхя от фейсбук, заглавието е на 24-chasa.eu

Материалът Къде е министърът на туризма? Концесионери забраняват внасянето на храна на държавните плажове е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ