Проф. Пламен Киров: Машините за гласуване – на вторични! Ако е толкова хубаво да се гласува с тях, всички в Европа щяха да го правят

Видният юрист Пламен Киров е професор по конституционно право. В периода 1995–2006 г. е член и заместник-председател на няколко поредни централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време е представител на България във Венецианската комисия. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ.

– Професор Киров, задават се избори, но „домовата книга“ със служебни премиери може да се окаже проблем. Кой според вас би се жертвал?

– Мисля, че няма да е жена. Единственият, който ми се вижда да прояви смелост, защото вече го е правил, е председателят на Сметната палата Димитър Главчев. Възможно е президентът да има друга визия, може би ще покани някой друг от този списък. Но някои от тях като управителя и подуправителите на БНБ по силата на рестрикции на европейското право и с оглед на особената роля на националните банки в еврозоната няма как да заемат такива длъжности. Нашите „мъдри“ политици, които измениха Конституцията през 2023 година, би трябвало да са били наясно с някои положения. Те обаче писаха текстове на коляно и вече се виждат последиците. Най-лошият вариант е, ако всички от „домовата книга“ откажат, тогава не може да се назначи служебно правителство.

– И какво следва?

– Кабинетът в оставка ще продължава да си изпълнява функциите. Друг е въпросът доколко ще работи това правителство. Парламентът също ще работи, неговият мандат се съхранява да избирането на нов. Това е другата глупост, която сътвориха с идеята за непрекъсваемост на мандата и връщане на духа на парламентаризма. Този дух витаеше безразборно в главите на пишман конституционалисти във въпросното Народно събрание, което промени Конституцията. Ако правителството в оставка продължава да действа, президентът няма основание да насрочи предсрочни избори. При такава ситуация ще се окажем в конституционна безизходица. Беше сътворена невероятна глупост, защото конституционните процедури трябва да се такива, че винаги да се намира изход.

– Значи сме пред тупик със съставянето на служебно правителство?

– Да, получава се тупик и най-вероятно ще трябва да се включи Конституционният съд, който да тълкува изправително текстовете, сътворени през 2023 година. Старата уредба, преди 2023 година, казваше, че когато парламентът не може да формира правителство след третия опит, президентът назначава служебно, разпуска парламента и насрочва в двумесечен срок извънредни избори. Тогава президентът беше свободен да посочва министър-председател и министри в служебното правителство. В досегашната си практика Конституционният съд казваше, че разпускането на парламента и насрочването на извънредни избори става с указ. Сега народните представители просто да си отворят решенията на Конституционния съд и да ги прочетат.

– Това няма ли да отдалечи значително извънредните избори?

– Конституционният съд не е „Бърза помощ“, нито пожарна. Има процедури, които се развиват във времето и не може да очакваме, че ако днес КС бъде сезиран, в рамките на два-три дни ще даде тълкувание и ще постанови решение. В този смисъл периодът ще се разтегли, а ние увисваме в положение, каквото никоя друга държава от Европейския съюз не си е причинявала. Всичко това се случва на фона на влизането ни в еврозоната и произтичащите от това трудности.

Това влизане трябваше да бъде обезпечено много внимателно, като се предвидят всички възможни подводни течения. Сега сме в ситуация с правителство в оставка, от което не може да се очаква кой знае какво, с парламент, който започва предизборна кампания и без бюджет. Както се очертават нещата, ще докараме до юли месец в това положение, което ще повлияе страшно много върху приходите в държавата, ще се наложи да теглим кредити. Сериозните икономисти предупреждават за това.

При нас все така се получава – мислехме да стане добре, а се получи както винаги.

– Смятате ли, че при задаващите се извънредни избори президентът би се отказал от поста и би участвал в тях?

– Не се очертава следващият парламент да представи по-различна картина на разпределение на мандатите от досегашната. Е, ще има някакви движения плюс-минус за някои политически сили. Най-вероятно е и следващият парламент да бъде в тупик и да не може да формира коалиция и мнозинство, което да излъчи стабилно правителство. Така към края на 2026 година при очертаващите се недобри перспективи за икономиката и политиката ще се отиде на следващи нови избори.

– Тогава ли се очертава включване на Румен Радев?

– Не мога да вляза в главата му. Към настоящият момент, ако март-април отидем на избори, времето е кратко, за да се регистрира нова политическа партия и Румен Радев да участва в тази кампания. Другият вариант е просто да припознае някаква партия, но действията му досега показват, че се дистанцира от политически обединения, които говорят от негово име и го възприемат за лидер. Очевидно е, че сега няма да имаме движение от страна на президента.

– Какво предвижда Конституцията, ако Радев излезе на политическия терен, а вицето Илияна Йотова, която е поела функциите му, реши също да се кандидатира за президент, каквото право има? Как се решава подобен казус?

– Той е решен в Конституцията, няма никакъв проблем. Ако президентът подаде оставка пред Конституционния съд, съдът взима решение и прекратява мандата му. Веднага вицепрезидентът встъпва в длъжност до края на общия мандат, който е до 22 януари 2027 година. И тъй като през ноември 2026 ще има избори за президент, тя също може да се кандидатира за поста. Спомняте ли си първия президент Георги Първанов, изкарал два мандата? В края на първия му мандат имаше избори, той се яви, спечели и продължи да стои на „Дондуков“ 2.

– Значи, ако Илияна Йотова, заемайки мястото на Румен Радев, реши да се кандидатира за президент, няма да има проблем?

– Няма да има нито конституционна, нито законова пречка. Както няма пречка, когато един министър-председател, дори и в оставка, се кандидатира за народен представител. Това ще наблюдаваме най-вероятно и при предстоящите предсрочни парламентарни избори с голяма част от министрите, включително и с премиера.

– Ваши са думите, че у нас никога няма да има смислен референдум, защото е сбъркан моделът на пряката демокрация. Къде е сбъркан?

– Когато се създаваше Конституцията, бащите основатели в Седмото велико народно събрание не предвидиха теми, по които задължително се провеждат референдуми и народът да бъде питан. Тогава те се плашеха от пряката демокрация, тъй като беше време на бурни политически страсти, и казаха, че национален референдум може да се провежда, когато парламентът реши. Така в нашата конституция няма нито един въпрос, по който задължително се провежда национален референдум, няма и да има.

– Според вас как трябва да се процедира с машините за избори, шеговито наричани „мадуровки“, с които България разполага? Вие лично за какво гласуване сте – с хартия или машинно?

– Трябва да се подходи екологично и тези машини да бъдат събрани и дадени за преработка, тъй като в тях има ценни материали. Ако е толкова хубаво да се гласува с машини, всички в Европа щяха да го правят.

Знам, че веднага ще ми кажат, че машините ликвидират купения вот. Нищо подобно, премахва се единствено възможността да се подаде недействителна бюлетина. Тази недействителни бюлетини обаче се появяват, защото избирателите вече са доста необразовани. Включително и поколението Z, което не може да прочете три страници и да възпроизведе съдържанието на първата. Пази боже те да ни управляват, защото вече има такива заявки след протестите.

В крайна сметка ние изпуснахме много важен елемент на изборния процес и това е публичният контрол на секционните избирателни комисии. И най-вече как се броят бюлетините след приключването на изборния ден. Позволихме на кръжока „сръчни ръце“ да пише по бюлетини, по протоколи и т.н. Също така завладяващата неграмотност се проектира и върху членовете на секционните избирателни комисии.

Спомняте ли си изборите през 90-те години, имаше ли проблеми и оспорвания? Нямаше въпреки голямото политическо противопоставяне тогава. Защото в секционните комисии се пращаха грамотни хора, които съвсем съвестно отчитаха резултатите, попълваха протоколите и нямаше такива масови грешки. Освен това имаше наблюдатели, застъпници, представители на политическите партии, на медиите, сдружения за честни избори. ЦИК регистрираше по 10 000 наблюдатели.

Всичко това създаваше един обществен контрол и гаранция, че броенето на бюлетините ще е прозрачно. С две думи, както могат да се фалшифицират избори с хартия, така могат и с машини. При хартиеното гласуване има един съществен момент, че след изборите може да бъде направена последваща проверка при евентуално тълкуване на законността на изборите в Конституционния съд. Нали видяхте след последните избори, че КС изиска съхранените бюлетини и направи повторно броене в съответните секции? При електронния вот какво ще дадем на Конституционния съд да проверява?

– Би трябвало да са флашки със записи.

– А сигурни ли се, че няма да бъде въздействано върху тези флашки или върху паметта на машините, която се изтрива 24 часа след изборния ден? Искам да попитам всички тези машини сертифицирани ли са, къде се съхраняват, кой има достъп до тях и т.н.?

– От гледна точка на международното право как ще коментирате действията на Тръмп във Венецуела и ареста на Мадуро?

– Международното право отдавна е отишло на бунището на историята. То се запъти натам още с бомбардировките над бивша Югославия, когато беше нападнат Ирак, когато някакви епруветки с прах за пране се представяха за химическо оръжие и т.н. Очевидно сме изправени пред епоха, в която силният може всичко. Аргументът на силата винаги може да бъде противопоставен на аргументите на правото.

В момента силата шества навсякъде по света и ще става все по-зле, защото прецедентите могат да бъдат използвани с еднакъв успех от различни сили. Международното право беше създадено от обществото на суверенните държави, но виждаме как се проваля, включително и ООН, която се превръща в безсмислена организация. Както се казва, човекът с пушка винаги е по-силен от човека с парите. А човека с пушка и пари никой не може да го спре.

Петя Бахарова, в. „Филтър“

Материалът Проф. Пламен Киров: Машините за гласуване – на вторични! Ако е толкова хубаво да се гласува с тях, всички в Европа щяха да го правят е публикуван за пръв път на 24-chasa.eu.

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Народ