Незаконни имоти и пари вече ще се конфискуват и от жени, деца, балдъзи и дори приятели на осъдени

Държавата вече ще може да конфискува пари и имоти, придобити от престъпна дейност, прехвърлени на близки на извършителите – жена, деца, роднини (балдъзи, лели, чичовци, етърви) или дори приятели, които не са осъдени. Това са т.нар. „трети недобросъвестни лица“, чиито имоти и банкови сметки могат да попаднат под запор и конфискация. Това предвиждат промени в Наказателния кодекс (НК), които правителството одобри в сряда.

Те са част от третия, последен пакет от законодателни промени, които са необходими за излизането на България от т.нар. „сив списък“ за пране на пари, съобщи министърът на правосъдието Георги Георгиев пред журналисти.

Той отбеляза, че изключването на страната ни от списъка „освен въпрос на престиж, е и от изключително значение за развитието на икономиката и привличането на чужди инвестиции“. Големите компании традиционно имат забрана да инвестират в държави от „сивия списък“, напомни Георги Георгиев.

Правосъдният министър Георги Георгиев

За да се случи това, правителството одобри промени в три нормативни акта – Наказателен кодекс (НК), Наказателно-процесуален кодекс (НПК) и Закон за Националната агенция за приходите (НАП) в три направления.

За първи път в българското право в рамките на наказателния процес се предвижда отнемане на имущество в полза на държавата от хора, които не са осъдени за престъпление, но са трети недобросъвестни лица, които са се обогатили неправомерно, посочи правосъдният министър.

По този начин се слага край на разпиляването на престъпното имущество, при наличие на строги правила кога е налице недобросъвестност, поясни Георгиев. Изпълнява се и важна препоръка на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа.

Отново за първи път в България в НПК се създава процесуален ред за изземване, съхранение и разпореждане с криптоактиви и криптовалути, за да се съхранят за целите на наказателното производство, добави пред репортери Георги Георгиев. „Модерната организирана престъпност все по-често пере пари и финансира дейността си именно чрез такива активи“, допълни той.

„Отпада изискването компютърните информационни данни, изземвани в хода на разследването, най-вече на компютърни престъпления, да се записват върху хартиен носител. Те вече ще се прилагат към делото като електронни доказателства и ще се обработват от компетентните органи с автоматизирани средства“, посочи още Георги Георгиев.

Сега с промените в НК изрично се уреждат случаите, в които се приема, че имуществото е придобито от трето недобросъвестно лице.

Става въпрос за хора, които не са извършители или съучастници в умишлени престъпления, но са се обогатили неправомерно. Сред тях са имущество, придобито безвъзмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че е придобито от престъпление. Ще се отнемат и имоти, ако са придобити възмездно от трето лице, ако имуществото е на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност или е извършена замяна в тези параметри.

Ще се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от съпруг, лице, с което виновният се намира във фактическо съжителство, бивш съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително, ако са знаели или са могли да предполагат какъв е произходът му.

На отнемане ще подлежи и имущество, прехвърлено или внесено в капитала на юридическо лице, ако лицето, което управлява или контролира юридическото лице, е знаело или е могло да предполага произхода му, както и когато е придобито от юридическо лице, контролирано от виновния, се казва в съобщението на Министерския съвет.

Предлагат се и изменения в НПК, свързани със сроковете за извършване на разследване и на мерките за процесуална принуда. В отговор на отправената критика за формални и бюрократични процедури за удължаване на срока, се предлага увеличаване на първоначалния срок за разследване на 3 месеца, както и възможност още в началото да се определи по-дълъг срок при фактическа и правна сложност на делото – до 6 месеца. Предвижда се при фактическа и правна сложност на делото прокурорът вече да може да удължи срока на разследването до една календарна година, вместо както досега – до четири месеца.

Запазва се възможността, ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор да може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор.

Амбицията на правителството е България да излезе от „сивия“ списък за пране на пари в началото на 2026 г., каза правосъдният министър. „Дотогава обаче има още много работа, която трябва да бъде свършена. Освен това трябва да се покаже, че приетото от парламента законодателство се прилага и работи“, обясни Георги Георгиев. Той допълни, че се надява депутатите за приемат законовите промени до края на юли.